„Очакване“ – изложба на Антон АНТОНОВ в Галерия ЛИК

Галерия ЛИК

представя

АНТОН АНТОНОВ

„Очакване“

изложба, живопис

20 май – 9 юни 2020

Вернисаж 20 май /сряда/ от 15 ч. до 20 ч. – ул. Лайош Кошут 37, София

www.gallery-lik.com

 

Антон Антонов е роден 1962 г. в София. Завършва висше художествено образование във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Велико Търново, в класа на проф. Ал. Терзиев и проф. Георги Костов, специалност живопис, в периода 1980 – 1984 година. През 1989 година е приет за член на Съюза на българските художници. Негови творби са притежание на колекцията на Кметството в град Шизуока, Япония, на колекцията на Токийския Университет, Япония, на колекцията на Кметството в град Чешка Будьовице, на колекции, музеи и галерии в страната, както и на редица частни колекции в Германия, Италия, Гърция, Франция, Белгия, Португалия, Испания, Холандия, Швейцария, Англия, Китай, Република Турция, ЮАР, Япония, САЩ.

Верен на стила си, Антон Антонов представя една прекрасна пролетна изложба с много нежна цветова гама, пейзажи, фигурални композиции и спиращи дъха цветя. Модерно изкуство, маслена техника, стил и класа. Зажъднелите за изкуство зрители ще бъдат очаровани от представените творби.

„Очакване” ще нарека тази изложба, втора по ред, в галерия „ЛИК”. Не само, защото една от картините носи това име, а и поради естеството на конкретния момент. Момент на усилие, на самоограничение на всички, за да се премине надвисналата опасност и се завърнем. Подборът на творбите в изложбата обаче в този смисъл не е нарочен и те не са тематично обвързани. Казват, че след това изпитание животът ще бъде различен. Въпросът е, дали ние ще сме променени. Дали ще съхраним онова „себе”, което чувства, съзнава, създава и отпраща писма за неродените. Изпитанието е изпитание за нас самите. Спомням си в детството, когато в дома ни идваха на гости, на големи групи, роднините от Тракия. Бяха оцелели бежанци от погромите по устието на река Марица. Изправили се и продължили хора. А това бяха дни на нескончаем смях. С болката в себе си, те жаждаха живота и го хвалеха в смеха си. И понеже този техен смях все още звънти в мен, аз нямам право да Ви предложа изложба, различна от тази на момчето в мен, наречено Антон Антонов.“

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *