Реализмът е направление в изкуството, характеризиращо се с обективно отразяване на социалната, психологическа, икономическа и политическа действителност. Отсъстват добавените допълнително или умишлено пропуснатите елементи. Терминът се заражда през XIX век и се използва за творбите на Гюстав Курбе и група художници, които отхвърлят идеализацията, а се фокусират върху всекидневния живот.
По-конкретно Реализмът е артистично движение, започнало във Франция през 30-те години на XIX век, след Революцията от 1848 г. Реалистите отхвърлят Романтизма, който е доминиращ във френското изкуство от края на XVIII век. Те въстават срещу екзотичните теми и преувеличената емоционалност и драма. Вместо тях, те се опитват честно и точно да представят истински и типични свои съвременници и ситуации, без да избягват неприятните и мръсни аспекти на живота. Реалистичните творби изобразяват хора от всички класи в ситуации от обикновения живот, често отразяващи промените, предизвикани от Индустриалната революция. Популярността на тези реалистични творби нараства с въвеждането на фотографията – нов визуален източник, който подтиква желанието на хората да създадат изображение, което изглежда „обективно реално“.
В по-общ план реалистичните творби са тези, които разкриват истината, като може да наблягат на грозното и низкото, като например Социалният реализъм, Регионализмът и Кухненският реализъм. Движението оказва определено въздействие дори върху операта, където е наречено Веризъм и се характеризира с героини от работническата класа, като например Кармен от едноименната опера и Мими от „Бохеми“.
Литература
Реализмът е литературно направление от 30-те години на XIX век, което си поставя за цел да извади на показ обществените пороци. Основната му цел е да покаже вярната картина на обществото. Представят се типични герои при типични обстоятелства. Доминира прозата, като основен жанр е големият роман, като трилогията. Основните теми са бедността, продажността и предателствата в любовта, както и социалните недъзи, като алчността, лицемерието и суетата. За произведенията са характерни много описания на различни предмети или чувства, всяко от които има своя смисъл и се свързва с определен герой.
Живопис
Реализмът като стил или движение в изкуството трябва да се разграничава от реализма като термин, описващ изключително точно и детайлно представяне в изкуството на сцени и обекти. Реализмът във втория смисъл се нарича също и Натурализъм, мимезис или илюзионизъм. Той се съдържа в много периоди и до голяма степен е въпрос на техника и избягване на стилизацията. В европейската живопис води началото си от периода на Ранната нидерландска живопис в лицето на Ян ван Ейк и други артисти от XV век. Въпреки това този реализъм често се използва за изобразяване, например на ангели с крила, което не е нещо, видяно от художника в реалния живот. По същия начин през XIX век, реалистите като Курбе се отличават с точното и внимателно изобразяване на обектите; по времето на Курбе това е характерно повече за академичната живопис, при която често се изобразяват изключително умело и внимателно сцени, които са нагласени и изкуствени или въображаеми исторически събития. Изборът и третирането на темата са това, което характеризира Реализмът като движение в изкуството и го отличава от простото детайлно изобразяване на обектите.
Като цяло реалистите изобразяват ежедневни теми и ситуации в съвременна обстановка, като се опитват да представят индивиди от всички социални класи по сходен начин. Класическият идеализъм и романтичната емоционалност и драма се избягват, а низките елементи не се омекотяват или избягват. Социалният реализъм набляга на представянето на работническата класа и я третира със същата сериозност като другите класи. Третирането на теми по героичен или сантиментален начин се отхвърля.
Като течение в изкуството, Реализмът е реакция срещу неестествеността на Романтизма. Разпространява се из цяла Европа и е влиятелно до края на века, а дори и след това, но ставайки водещо, течението губи обикновения си характер и се размива като артистичен стил. След идването на Импресионизма и следващите движения, които омаловажават значението на точната работа с четката, често за Реализма се говори само като за по-традиционно и по-сковано рисуване. Използва се и за различни по-късни движения, някои от които включват внимателно илюзионистично представяне, като например Фотореализма, а други представят „реалистичен“ обект в социалното му значение или съчетават двете.
Реалистично движение
Реалистичното движение води началото си от средата на XIX век като реакция на Романтизма и историческата живопис. С цел представяне на „истинския“ живот, реалистите използват за свои теми обикновени работници и обикновени хора в ежедневна обстановка, заети с реални дейности. Главни негови представители са Гюстав Курбе, Жан-Франсоа Миле, Оноре Домие и Жан-Батист Камий Коро. Според Рос Финочино от Музей на изкуството „Метрополитън”, реалистите използват неразкрасени детайли, изобразяващи съществуването на обикновения съвременен живот, като съвпадат със съвременната натуралистична литература на Емил Зола, Оноре дьо Балзак и Гюстав Флобер.
„Трошачи на камъни“ (1849), Гюстав Курбе
„След вечеря в Орнан“ (1849), Гюстав Курбе
