Балканският лъв

Балканската война. Българската армия освобождава Родопите. Получавайки сведения за приближаването на огромна противникова войска, Главното командване заповядва на 21-ви Средногорски полк да се оттегли от позициите си. Командирът подполковник Владимир Серафимов е поставен пред наглед нерешима дилема – дали да се подчини и да остави местното население на произвола, или да се съпротивлява с всички средства и с цената на много загубени животи?

Именно подвигът на „Средногорци“, останал в историята под името Родопската Шипка, е в основата на романа „Балканският лъв“. Автор е Владимир Черноземски – внук на Серафимов, а вдъхновение за написаното той черпи от личния архив на дядо си.

Книгата преплита по неповторим начин реалните личности и събития с художествените сюжети. Героизмът и страданията на българския войник са представени в контраст с интригите и разкоша, завладели софийския царски дворец. Романът ни сблъсква и с неизбежните житейски противопоставяния – любов и омраза, вярност и предателство, смелост и малодушие, пречупени през личната съдба на главните действащи лица.

 

Балканският лъв】 Българска история • Цена | Ciela.com

 

BULGARIANHISTORY.SHOP

 

 

 

ОТ АВТОРА
Тъй като „Балканският лъв“ е исторически роман,
той третира лица и събития, които наистина са
съществували в определен период от време. Въпреки
че основната материя е исторически факт, нишката,
изтъкаваща тази материя, е художествената измислица, която има свой собствен живот. Този живот има
право на известни свободи: кондензиране на времето,
събитията и случките, телескопирани и някои от тях
специално приспособени за нуждите на действащите
лица, в основната си част мъже и жени, които наистина са живели по това време.
Тогава читателят има право да запита колко от целия роман е верен на историческия факт.
Много от диалозите са измислени – в известни моменти аз описвам дадена сцена, защото съм вътрешно
убеден, че тя действително се е случила, дори без да
мога да я документирам. Например участието на Владимир Серафимов при различни стечения на обстоятелствата, продиктувани от еволюцията на интригата. Допускам известна волност в експлоатация на
фактора време. Фердинанд и турският султан Мехмед
не напускат историческата сцена в един и същи момент, но това е необходимо, за да се постигне ефектът на драматически катарзис. С изключение на тези
технически похвати романът почива на здрави исторически основи.
Моят главен извор са записките и писмата на дядо
ми – полковник Серафимов, които не са били публикувани досега: неговият частен дневник и кореспонденцията с приятели и роднини. Повечето от имената са
8
променени, за да се запази санктумът на анонимността и индивидуалната дискретност.
Известен брой от историческите източници и спомени на участници са буквално асимилирани в интегралния текст на романа, което придава истинност и
колоритен декор за романтичния стил на произведението. Затова съм дълбоко задължен на авторите и непосредствените участници в събитията.
Благодаря им от цялото си сърце!
Но от всичко най-много благодаря на стара майка,
която ми предаде архивата на дядко Владимир, защото вярваше, че един ден аз ще пресъздам тази обширна
и епохална драма, и за нейните живи и непосредствени
разкази, които се запечатаха завинаги в моята памет.
За това немалко допринесоха спомените на сестрите
на майка ми и особено „бебе Лили“, спомени, които аз
изцяло вплетох в тъканта на романа.
И накрая, но не на опашката, на моя баща (Иван Земски) и майка – Живка, чиято любов ми даде вдъхновение
да поема трудния и самотен път на писателя.
8 юни 1994 г., Лос Анджелис

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.