Григорий Цамблак (ок. 1365 – 1420) е български средновековен писател, представител на Търновската книжовна школа. Той е Киевски митрополит (1413 – 1420) и един от най-значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи. Радетел е за налагането на правописната и езикова реформа, извършена от Евтимий Търновски.
Роден е в Търново ок. 1365 г. в знатното болярско семейство Цамблак. Ученик е на патриарх Евтимий Търновски, при когото служи като примокирий. В похвалното слово за Евтимий, Григорий пише:
„ | „Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи – с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите … и на тях стана учител по благочестие.“
|
Произведения
Още в Молдова Григорий Цамблак изявява своя голям ораторски и литературен дар. Написва над 25 поучителни слова и поучения за църковните празници, Житие и Служба на Йоан Нови Сучавски (Белгородски), с когото се запознава в 1401 г. в Белгород (турски Акерман), тогава Молдова (днес Белгород Днестровски, Украйна).
Като митрополит на Киев пише „Стих на целование“ за празника „Успение Богородично“, наричан често и накратко „Цамблак“ – възможно е, да е по случай въздигането на съборната църква на Киево-Печерския манастир, основана от Теодосий Печерски през 11 век. Известни са негови автографи и преписи на служебник, требник и др. Въвежда в южна и западна Русия т.нар. „болгарский распев“, който скоро става популярен и в североизточна Русия. Участва дейно в съставянето на Московския летописен свод. Съществуват множество редакции от 16–17 в. на неговите произведения.
- „Житие на Йоан Сучавски“ („Мъчение на Йоан Сучавски“) – писано през 1402 г. в Сучава, Молдова.
- „Житие на Стефан Дечански“ – писано в периода 1407 – 1408 г. в Дечанския манастир.
- „Разказ за пренасяне мощите на света Петка от Търново във Видин и Сърбия“ – 1407 – 1408 г., Дечанския манастир. Съдържа сведения за българската история.
- „Похвално слово за митрополит Киприан“ – писано в 1409 г.
- sv patr Evtimij Camblak.htm|„Похвално слово за патриарх Евтимий“ – съдържа ценни сведения за живота на Евтимий Търновски. Описана е обсадата и превземането на Търново през 1393 г., избиването на 110 български велможи и легендата за вкаменяването ръката на палача, преди екзекуцията на Евтимий.
- „Книга Григория Цамблака“ – 18 слова, посветени на празници в православния календар. Това е единственият сборник на средновековен славянски писател, съставен единствено от негови произведения. В различните преписи броят на словата варира от 17 до 21. В повечето случаи са 18, подредени според датите на християнските празници, на които са посветени:
- „Слово за божествените тайни“ (20 декември)
- „Слово за усопшете“ (в събота месопустная)
- „Слово за иноческия живот“ (в неделя на сиропустната седмица)
- „Похвално слово за преподобните отци“ (в събота сиропустна)
- „Похвално слово за светите 40 мъченици“ (9 март)
- „Слово за Връбница“
- „Слово за Велики четвъртък“
- „Слово за Велики петък“
- „Слово за Възкресение“
- „Слово за Рождество на Йоан Предтеча“ (24 юни)
- „Похвално слово за апостолите Петър и Павел“ (29 юни)
- „Похвално слово за пророк Илия“ (20 юли)
- „Слово за преображение“ (6 август)
- „Слово за Успение“ (15 август)
- „Слово за обезглавяване на Йоан Предтеча“ (29 август)
- „Слово за Рождество Богородично“ (8 септември)
- „Слово за въздвижение на кръста“ (14 септември)
- „Похвално слово за свети Димитър“ (26 октомври)
- Приписва му се и проповедта „Похвално слово за великомъченик Георги“.
- https://bg.wikipedia.org/