Екатерина Петрова Йосифова е българска поетеса.

Екатерина Йосифова е родена на 4 юни 1941 г. в гр. Кюстендил. Завършва руска филология в Софийски университет. Работи като учител в Дупница и Кюстендил (1968-1970), журналист в редакцията на в. „Звезда“ (Кюстендил) (1971-1972), драматург в Кюстендилския драматичен театър (1972-1981), завеждащ на отдел „Поезия“ и главен редактор на литературен алманах „Струма“ (1981-1990). Има дъщеря и син.

Нейни стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Франция и др., а в Северна Македония е издадена книгата ѝ „Ништо ново“, 2003, изд. „Штрк“, Скопие.

Носител е на следните награди:

Годишни награди за поезия на Съюза на българските писатели за книгите „Къща в полето“ (1983), „Подозрения“ (1993) и „Ненужно поведение“ (1994);
Носител на орден „Кирил и Методий“, ІІІ степен (1982);
Награда на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината за „Малко стихотворения“ (1998);
Награда „Иван Николов“ за цялостно творчество (1999) и за стихосбирката „Тази змия“ (2010);
Награда „Христо Г. Данов“ на Министерство на културата за художествена литература („Нагоре Надолу“, 2004);
Награда „Николай Кънчев“ (2014).^[1]

Удостоена със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 2001 г.

В края на януари 2010 година департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Екатерина Йосифова в българската литература и култура“.^[2]