Иван Айвазовски

Иван Константинович Айвазовски (на рускиИван Константинович Айвазовский ; на арменскиՀովհաննես Կոստանդինի Այվազովսկի) е руски художник от арменски произход, известен с морските си пейзажи.

След обучението си в Петербургската художествена академия, Айвазовски пътува из Европа и живее за кратко в Италия в началото на 40-те години на 19 век. След завръщането си в Русия е назначен за главен художник на флота. Художникът има близки връзки с политическия и военен елит на страната и често присъства по време на военни маневри. Ползва се с патронажа на царското семейство и е високо ценен през целия му живот. Крилатата фраза „достойно за четката на Айвазовски“, популяризирана от Чехов, се използва в Русия, за да „опише нещо неизказано прекрасно“.

Един от най-ярките руски творци на своето време, Айвазовски е популярен и извън Русия. Има безброй самостоятелни изложби в Европа и САЩ. През почти 60-годишната си кариера той създава около 6000 картини, което го прави един от най-плодовитите художници на века. В картините му преобладават морските пейзажи, често изобразява и батални сцени, арменски теми и портрети. По-голямата част от творчеството на Айвазовски е в руски, украински и арменски музеи, както и в частни колекции.

През 60-годишната си кариера Айвазовски създава около 6000 картини. Повечето изобразяват морето. Той рядко рисува пейзажи без вода, а потретите му са съвсем малко. Айвазовски никога не рисува картините си в природата, а винаги по памет и далеч от брега. Артистичната му памет е легендарна. Той е способен да пресъздаде видяното за много кратко време, без дори да прави предварителни скици. Правдивостта на картините му изумява неговите съвременници и най-вече способността му да предаде ефекта на движещата се вода и отражението на светлината.

Изложби

През кариерата си Айвазовски има 55 самостоятелни изложби (безпрецедентен брой). Сред отличителните са тези в Рим, Неапол и Венеция (1841 – 42), Париж (1843, 1890), Амстердам (1844), Москва (1848, 1851, 1886), Севастопол (1854), Тбилиси (1868), Флоренция (1874), Санкт Петербург (1875, 1877, 1886, 1891), Франкфурт (1879), Щутгарт (1879), Лондон (1881), Берлин (1885, 1890), Варшава (1885), Константинопол (1888), Ню Йорк (1893), Чикаго (1893), Сан Франциско (1893).

Освен това той излага свои платна и в Петербургската галерия (1836 – 1900), Парижкия салон (1843, 1879), Обществото за изложба на творби на изкуството (1876 – 83), Московското общество на почитателите на изкуството (1880), Панруските изложби в Москва (1882) и Нижни Новогрод (1896), Световно изложение|Световните изложения в Париж (1855, 1867, 1878), Лондон (1863), Мюнхен (1879) и Чикаго (1893), Филаделфия (1876) и Берлин (1896).

Въпреки че е предимно романтичен художник, Айвазовски използва и някои реалистични елементи. Той остава верен на Романтизма през целия си живот, въпреки че се ориентира и към Реализма. Ранните му творби са повлияни от учителите му в Петербургската академия Максим Воробиев и Силвестер Щедрин. Класически художници като Салватор РосаЯкоб ван Ройсдал и Клод Лорен допринасят за развитието на индивидуалния му стил. Карл Брюлов, най-известен с „Последният ден на Помпей“, изиграва важна роля в насърчаването на собственото творческо развитие на Айвазовски. В най-добрите си картини от 40-те и 50-те години на XIX век, Айвазовски използва разнообразни цветове, а темите са както епични, така и романтични. През 1850-те години романтичните черти в творчеството му взимат връх. „Деветата вълна“ изглежда бележи прехода от фантастичните цветове в ранните му творби към по правдивите сцени в късното му творчество. През 1870-те години, в картините му доминират нежните цветове; през последните две десетилетия от живота си Айвазовски създава поредици от морски пейзажи със сребрист оттенък.

Ясното преминаване в руското изкуство от Романтизъм към Реализъм в средата на века оставя Айвазовски изложен на критика, тъй като той винаги се придържа към романтичния стил. Предлаганите обяснения за неговото нежелание или невъзможност да промяна започват с родното му място – Феодосия е отдалечен град в огромната руска империя, далеч от Москва и Санкт Петербург. Възгледите и настройката му започват да изглеждат старомодни и не отговарят на развитието на руското изкуство и култура. Владимир Стасов приема само ранните му платна, а Александър Беноа пише в своята „История на руската живопис през 19 век“, че въпреки че е ученик на Воробиев, Айвазовски стои встрани от развитието на руската пейзажна школа.

Зрелите творби на Айвазовски обикновено са в голям мащаб и съдържат драматичен замисъл. В късния му период негови любими теми са романтичният сблъсък между човека и природата в лицето на морето („Дъгата“, 1873), тъй наречения „син маринизъм“ („Заливът на Неапол в рано утро“, 1897 и „Бедствие“, 1898), както и градският пейзаж („Лунна светлина над Босфора“, 1894).

 

https://bg.wikipedia.org/

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.