2 юни е денят, на който отбелязваме Деня на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Навършват се 144 години от гибелта на поета. По традиция точно в 12 ч. в цялата страна ще прозвучат сирени в негова памет.
Честванията в памет на Христо Ботев и загиналите за свободата на България тази година не са традиционни заради ограниченията и опасността от COVID-19.
Във Враца беше отслужена заупокойна литургия за героите. На площад „Христо Ботев“ с традиционна церемония, без присъствието на много хора беше запален Вечният огън.
За пръв път от 73 години насам беше отменен и Националният туристически поход от Козлодуй до връх Околчица, но въпреки това групи поклонници от цялата страна изминаха пътя на Войводата до лобното му място.
На 13 юли 1875 г. 27-годишният Христо Ботев пише във вестник „Знаме“: „Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави!“ Дали с тази си слова той не е предчувствал, че именно в името на тази свобода, ще загине след по-малко от година – на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.
Няколко дни по-рано 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с трепет целуват родната земя. Окриля ги светлата идея да се сражават за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния гнет на Османската империя.
Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер, за когото любовта към родината е над всичко.
Разпределени на групи, Ботевите четници се качват на австрийския кораб „Радецки“ от различни румънски пристанища по Дунав. Предрешени като градинари, те укриват оръжието и въстаническите дрехи в уж градинарските сандъци. Когато наближават българския бряг, Ботев заставя капитана да свали въстаниците при Козлодуй.
Предстоят им тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да запали искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в битка за освобождение на България угасва на 1 юни (20 май по стар стил). Тогава, след тежък бой във Врачанския Балкан, по здрач един изстрел покосява Ботев.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година – връх в освободителните борби на българите в Османската империя.
Жестокото му потушаване предизвиква широк международен отзвук и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г.
От 1901 година насам 2 юни официално се чества като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България, а от 1948 г. точно в 12 часа всяка година сирени ни приканват към едноминутно мълчание в цялата страна.