Невена Борисова е съвременна българска поетеса.

Родена е през 1987 г. във Велико Търново. Учи в Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ в родния си град. Завършва журналистика във Софийски университет „Св. Климент Охридски“, след което – магистратури „Кино, литература и визуална култура“ и „Бизнес администрация – Развитие на човешките ресурси“.

Стихосбирката ѝ „Бавни портрети“ (2008) печели Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ 2009 и Националния поетичен конкурс „Млади гласове“ в Каварна. През 2016 г. издава втората си стихосбирка „Времетраене“.

Обърнала се е посоката на времето –
паднала сребърна лъжица, нейният звън трепти.
И тези съзерцавани очи, те съзерцават
портокала във дланта, подобно тъмномедено махало.
Навярно звук от нечие пиано
се е утаил във този поглед – зрънце жълта охра.
Материята на роклята неясна е, но синя,
подобно роклите на множество жени,
подобно обеците, гривните и холовете им.
И все пак, нейната еднаквост е различна,
и диплите на роклята й – те шумят, вълнуват се,
разплискват се във рамката, и следва отлив.
Морето е далеч обаче, тукашни – очите.

Дали едно търкулване на портокала
значело е край?

(„Натюрморт с жена“)

 

https://bg.wikipedia.org/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.