Николай Богданов-Белски

Николай Петрович Богданов-Белски (на руски Николай Петрович Богданов-Бельский) е руски художникпередвижник, майстор на битовата живопис, портрета и пейзажа, един от основателите и председател на обществото „Куинджи“, наричан „селския художник“.[1]

Николай Богданов-Белски е роден на 8 (20) декември 1868 година в село Шитики (или Шопотово), Смоленска губерния, днес Оленински район на Тверска област.[2] Син е на неомъжена ратайкиня и при кръщаването го записват с фамилията Богданов, т.е. даден от Бога. Впоследствие той добавя към нея названието на родния уезд и така става Богданов-Белски. Детството на момчето е сурово. Живее с майка си в дома на нейния баща, където ги търпят по милост.[3]

Ранното творчество на Николай Богданов-Белски е подчинено на демократичните идеи, характерни за обществото на Передвижниците. От 1890 година участва редовно в техните изложби, а през 1895 става член на тази организация.[4]

Привлича вниманието на публиката и художествената общественост с талантливото си изпълнение на детските селски образи. Той влага много доброта при тяхното създаване, което става като характеристика на неговите произведения, поради което те лесно докосват зрителя – „Виртуоз“ (1891), „Момче с цигулка“ (1897), „Ученички“ (1901), „Новата приказка“ (1901)[1]

Богданов-Белски работи в различни жанрове – рисува пейзажи, натюрморти, жанрови картини. През 1899 година, по молба на императрица Мария Фьодоровна, художникът рисува нейния портрет. Впоследствие се преселва в Петербург и става моден салонен портретист, като това е начинът по който всъщност се издържа.[2] Рисува портрети на изтъкнати свои съвременници – на художничката М. С. Шереметева, на великия княз Дмитрий Павлович (1902), император Николай II (1904 – 1908), дипломата Александър Горчаков (1904) – последния канцлер на Руската империя, Феликс Юсупов – последния княз от фамилията Юсупови (1911), световноизвестния бас Фьодор Шаляпин (1916) и много други.[3

Богданов-Белски работи упорито до края на живота си и създава едни от най-добрите си картини, като на много от тях отново са изобразени деца от селата и училището – „Селски деца“ (1930), „Летен ден“ (1931), „Празник на верандата“ (1931), „Селски момчета“ (1936) „Пастирът Прошка“ (1939), „В църквата“ (1939), „Кондрашка“ (1939), „Пастирче“ (1941).[1][3]

През 1940 година войната и окупацията достигат до Латвия и всякаква възможност за творческа дейност е изключена. Художникът заболява тежко и се налага да му се проведе лечение. Заедно с жена си Наталия Антоновна заминава за клиника в Берлин, където му е направена операция.[3]

На 19 февруари 1945 година, по време на една от бомбардировките, Николай Богданов-Белски умира. Погребан е в руското православно гробище Тегел в Берлин.[3]

На 23 юни 2000 година в село Татево, Оленински район тържествено е открит музей на художника.[2]

 

 

 

Николай Богданов-Белски – Уикипедия

Виртуоз (1891)

 

Селско училище (1890-те)

Мъка (1909)

Посетители (1913)

Деца на пианото (1918)

Новите собственици. Пиене на чай (1913)

 

 

 

 

https://bg.wikipedia.org/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *