Никола̀ Пусѐн (на френски: Nicolas Poussin, в Италия наричан Николо̀ Пусѝно (на италиански: Niccolò Pussino)) е френски художник, живописец и пейзажист, представител на бароковия класицизъм.
Пусен се ражда като син на беден земеделец. Баща му е бивш военен и служил на кралската армия. Пусен специализира в сферата на изкуството в периода между 1612 и 1621 в Руен и Париж. Ранните му познания за изкуството придобива чрез творби от Училището Фонтебло (пр. от руски).
През 1624 година Пусен заминава за Рим. Там, с помощта на Кардинал Джулио Сачети и племенника на папа Урбан VIII – Франческо Барберини, той се запознава с много известни за това време художници и получава правото да твори с тях, като по този начин започва да добива популярност в тези среди.
През 1629 г. художникът се разболява тежко, за него се грижи семейството на френския сладкар Шарл Дюге. След като оздравява, през 1630 г. той се жени за Анн-Мари Дюге, голямата дъщеря на сладкаря.
През 1641 г. по искане на крал Лудвиг XIII Пусен се връща в Париж. Кралят го провъзгласил за директор на кралското строително оборудване и му възложил за задача да изрисува Grande Salle в Лувъра. Възложените на художника от краля задачи не само, че му донесли много конфликти с други съвременни френски художници, но и съвсем не му носели желаното от него удоволствие. Още през есента на 1642 г. Пусен напуска Париж и се установява отново в Рим, но този път – завинаги.
- „Аркадийски овчари“ – тази картина има две версии, една в Англия, а друга – в Лувъра. На картината овчарите са се наредили около каменен саркофаг и един от тях посочва върху него надпис, който гласи „Et in Arcadia ego“ (лат. „И в Аркадия съм“). Тази картина е обект на различни тълкувания, включително че думите са анаграма на „I Tego Arcana Dei“ (лат. „Върви си, аз пазя Божиите тайни“) или „Arcam Dei Tango Iesu“ („Аз докосвам гробницата на Господ Исус“) и всъщност картината посочва местоположението на останките на Христос.
- „Риналдо и Армида“ (Пушкински музей)
- „Пейзаж с Херкулес и Как“ (Пушкински музей)
- „Амалтея храни Юпитер“
- „Милосърдието на Сципион“ (Пушкински музей)
- „Ехо и Нарцис“
- „Похищението на сабинянките“ (музей Метрополитън)
- „Парнас“ (музей Прадо),
- „Триумфът на Давид“ (музей Прадо),
- „Идеален пейзаж“ (музей Прадо)
- „Триумфът на Давид“, края на 20-те години на 17 век
- „Риналдо и Армида“, ок. 1630
- „Марс и Венера“, ок. 1630
- „Амалтея храни Юпитер“, средата на 30-те години на 17 век
