Петър Хаджи Берович е български лекар, стопански и просветен деец и дарител. Учен–енциклопедист, педагог, философ и естественик. Автор на Рибния буквар (1824) – първия български буквар.
Петър Берон е роден през 1799 г. в Котел. За кратко живее в Брашов. Учи в местно килийно училище и в елино-българско училище на даскал Андон Хаджи Кринчу,[1] а след завършването му започва работа. На 21-годишна възраст отива в Букурещ, където учи в гръцката Княжеска академия, а по-късно с помощ от сънародници – в различни университети в Европа. Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. В Мюнхен слуша лекциите на Фридрих Шелинг и на Лоренц Окен. През 1831 г. защитава докторат и се връща в Румъния. Автор е на около 20 научни труда. Владее девет езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина. Дипломиран лекар, отдава се и на научни занимания.
Петър Берон дарява средства за подкрепа на много български училища.
- „Буквар с различни поучения“ (1824)
- „Краснописие“ (1843)
- „Система на атмосферологията“ (1846)
- „Система на геологията“ (1846)
- „Славянска философия“ (1855)
- „Панепистемия“ (седем тома, 1861 – 1867)
- „Небесна физика“ (три тома, 1866 – 1867)
- „Физико-химия“ (1870)
