ПОРТРЕТИ ОТ ДУМИ

Виолета Станиславова

 

Наскоро излезе от печат новата стихосбирка на поетесата, художничката и музикантката Александра Ивойлова. Струва ми се, че колкото е странна и талантлива авторката, толкова е странна и талантлива новата й стихосбирка „Път над света”. В нея тя се е докоснала до духовните светове на любимите си поети, художници, музиканти. Прилича ми на малка

Александра Ивойлова

пътешественичка, грабнала своя куфар пълен с поезия, и понесла в сърцето си любов към възвишеното, безстрашно се е устремила по „пътя над света”, за да търси и покори тайнствения смисъл на думите. Чудя се как е успяла да улови чувствата, усещанията, поетичните видения, сънищата, духовните галактики събрани в творчеството на толкова различни по своята същност, но забележителни по своя изказ всепризнати гениални творци, и да ги предаде в словесни послания? Мислех, че е невъзможно да се направи това в 33 кратки стихотворения. Но ето, поетесата е превърнала невъзможното във възможно.

Със своите деликатни мисловни вибрации, с фините си, изтънчени сетива, със склонността си към задълбочени анализи и преклонението си пред творчеството им, Александра Ивойлова представя пред читателите съзвездиe от имена, преминали по невидимите магистрали на времето и достигнали до нас. Трябва да си много смел творец и добре подготвен в материята, за да се нагърбиш с прекалено тежката и отговорна задача, която сам си си поставил. Но поетесата не се страхува, нито се отказва, а се гмурва в дълбокото и успешно се справя с това трудно и отговорно начинание.

Преди да разгърне своите платна от думи, в началото на стихосбирката авторката е отделила място на две знакови за нея стихотворения. Едното е посветено на баща й – художникът Сергей Ивойлов и го е нарекла „Художник”, което е разбираемо, а другото –  „Минало”, по Харолд Пинтър, може би не само с цел да ни въведе в артистичната атмосфера и духовните вълнения, които ни очакват, но и за да ни подскаже авторските си убеждения, сходни с тези, на портретираните от нея творци.

А те не са кои да са. Подборът, който е направила, е впечатляващ. Може би за него е повлияла специализацията й по камерно пеене в Париж? Може би преклонението й е от прочетените книги, от картините, от музиката? Може би, защото и тя самата е художничка и вижда света по по-различен начин? Може би защото ги чувства като сродни души и иска да им отдаде своята почит?… Не случайно е кръстила първия цикъл в стихосбирката „Hommages” („Почит към…). Каквато и да е причината за подбора, тези, на които е посветила стиховете си са: поетът, драматургът Харолд Пинтър, поетите Кенет Уайт, Мишел Деги, Кристоф Мекел, Фернанду Песоа, Блез Сандрар, Луи Арагон, Константин Балмонт, поетесата Ингеборг Бахман…  Художниците Джорджо де Кирико,  Хуан Миро, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Рене Магрит, Пабло Пикасо, Салвадор Дали… Има и още, но за да ги изредим всички, трябва да препишем съдържанието.

Книгата завършва с цикъл, който е нарекла „Път над света”, дал заглавието й. В него тя е подредила стихове с посвещения и към уважавани от нея български автори като Станка Пенчева, Пламен Анакиев, Николай Кънчев, художниците Диди Арнаудов, Любомир Савинов… Както се казва, нищо не е забравено, никой не е забравен.

Графичното оформление на стихосбирката е много интересно. Към всяко посвещение има портрет нарисуван от талантливия и известен художник Калин Николов. Тези портрети са по негова идея, а образите, които е илюстрирал, сам ги е подбрал. Общо са 21. Редактор на стихосбирката е Пламен Анакиев, а задълбоченият аналитичен предговор е написан от изкуствоведа, журналиста, публициста Кирил Попов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.