Франсиско Гоя

Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес (на испанскиFrancisco José de Goya y Lucientes) е испански живописец и график, дворцов художник. Смята се едновременно за последния от старите майстори и за първия от модерните[1]. Работата му включва стативни картини, стенописигравюри и рисунки. Във всички художествени аспекти разработва стил, който дава началото на романтизма. Изкуството му е предшественик на съвременната живопис и на авангардното изобразително изкуство на 20 век. Той се смята за един от най-добрите испански художници и един от най-големите майстори в историята на изкуството.

След дълъг период на обучение в родината си, белязан в стилистично отношение от барокови и религиозни отпечатъци, Гоя пътува до Италия през 1770 г., където влиза в контакт с представители на неокласицизма. През 1786 г. става кралски художник и този ранен период е белязан от множество портрети на кралското семейство и испанската аристокрация. Сериозно заболяване, което остава без диагноза, го сполетява през 1793 г. и води до парализа, както и до звукови и визуални халюцинации. Причината за болестта остава неизяснена, но има различни версии – от мозъчен сифилис до отравяне с бои[1]. Макар че успява да се възстанови, той остава почти глух и спохождан от депресии до края на живота си. Картините му стават по-мрачни и по-песимистични. Въпреки това изпитанието го подтиква да се обърне към по-творческа и оригинална живопис, с тематика, различна от образите, които рисува за декорация на кралските дворци. Така започва нова зряла фаза в работата на художника и преход към романтичната естетика.

В допълнение, работата му отразява бурния исторически период, в който живее, особено Войната за независимост – бедствията, жестокостите и героизма. Едни от най-известните му картини са поредицата картини с „Голата и облечената маха“, както и поредицата, наречена „Черните картини“ (или „Мрачните картини“) (1819 – 1823 г.).

Франсиско Гоя е роден през 1746 г. в малкото испанско село Фуендетодос, провинция Арагон, на 40 километра южно от столицата, в семейство от средната класа[2]. Баща му, Хосе Гоя, е занаятчия с известен престиж, позлатява икони, но се занимава и със селска работа. Неговата професия и занимания без съмнение допринасят за художественото обучение на Франсиско. Майка му, Грасия Лусиендес, произхожда от дребната аристокрация, дъщеря на беден идалго. Гоя е четвъртото поред дете, след Рита (родена 1737 г.), Тома̀с (роден 1739 г.) и Хасинта (родена 1743 г.). След него са родени още двама братя, Мариано (роден 1750 г.) и Камило (роден 1753 г.).

На следващата година (макар различни източници да сочат 1749 г. и дори 1760 г.) семейството се мести в Сарагоса, където се настанява на улица „Морерия“ 12. Тук Хосе Гоя отново упражнява занаята си. Когато Франсиско Гоя е на малко повече от десет години, той започва основното си образование. Първи учител на Франсиско е живописецът Хосе Лусан и Мартинес, където обучението му продължава от 1759 до 1763 г. Малко се знае за този период и нито една картина не е запазена.

Гоя е художник, чийто живот и творчество прогресират бавно и периодът на зрялост настъпва късно. През 1763 г. се явява на конкурса за рисуване в трета категория, обявен от Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“. Името му не фугурира сред финалистите. Журито не му дава нито един глас в конкурса с Грегорио Феро. Пет години по-късно, този път в първа категория, той отново се опитва да спечели златен медал и да получи стипендия за обучение в Рим, но отново без успех.

Заминава за Мадрид през 1763 г., поканен от Менгс да си сътрудничат в украсата на Кралския дворец в Мадрид. Много е вероятно художникът по това време да търси в столицата на Испания защита и нов учител. Тук учи живопис при Франсиско Байеу, член на академията и кралски художник. Известно време Гоя пребивава и в ателието на скулптора Рамирес.

Гоя в киното и литературата

Творчеството на Гоя и неговия драматичен живот са вдъхновили множество произведения на литературата и киното.

 

https://bg.wikipedia.org/

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.