Художествена фотография

Една фотографска снимка може да бъде истинско художествено произведение на изкуството когато се предават настроения, когато се подчертават характери или се изобразяват картини от природата и човешкия живот със силен заряд доставящи естетическа наслада на зрителя. Възприемането е много индивидуално, защото всеки от нас има изградени критерии за художественост, определени от възпитанието, образованието и определени обществени и социални позиции. Въпреки това естетическите качества на един фотопродукт, неговото възпитаващо въздействие и познавателна стойност е огромно, а когато това е направено с вкус и със спазване на основните правила за композиция и пропорция, фотографията е изкуство с висока художествена стойност.

Художествената фотография се отличава от другите видове фотографии по начина на пресъздаване на действителността, където не се търси конкретното обективно отразяване, а внушаване чрез картината на определен художествен замисъл. Постига се чрез използването на разнообразни технически средства, композиция и тоналност на картината и прилагането на изобразителен език посредством фотографски методи необичайни за другите жанрове на фотографията.

Първоначално в художествената фотография е прието фотокартината да се доближава до живописта като я имитира. Затова не само са възприети принципите и композицията на живописта, но фотографите чрез механична обработка (посредством четки и стъргалки) са се старали фотографските снимки да наподобяват графични или маслени художествени творби. Използването на т.нар. благородни процеси като броммасло, гумидрук, хромирана гума, пигмент, са технически методи целящи доближаването на фотокартината до тази от живописта. От 20-те години на ХХ век тази тенденция се замества с други чисто фотографски методи и техники за изобразяване. Прилагат се способи за обработка на фотографските филми и хартия, с което се постигат определени художествени резултати – фотобалереф, соларизация, нисък и висок ключ и др.

И въпреки че по същността при създаване на една фотокартина, художествената фотография е най-близо до живописта, то разликите между тези два вида изкуство е, че тази фотография притежава документална точност, независимо от изобразителните средства и техники. Принципите на художествената фотография най-широко се прилагат в портретната фотографиярепортажната фотографияархитектурната фотографияактовата фотографиянатюрморта или специално подготвени естетично въздействащи фотокартини.

Художествената фотография пресъздава триизмерни обекти върху двуизмерна плоскост. Представата за третото измерение се получава чрез светлини и сенки в тоналната гама на сивото и черното, или съответно в цветна тонална гама, добре подчертаваща перспективата. Това се постига и чрез правилно композиране на фотокартината от художник-фотографа така, както постъпва и един художник-живописец или портретист преди да създаде картината си. Въпреки това между фотографния и художествения графичен образ има съществени различия, поради изключителната обективност на обектива на фотоапарата. Той запечатва в подробности дори това, което на пръв поглед не ни прави впечатление или пренебрегваме като несъществено. В това е голямото предимство на фотографската художествена картина – авторът предава един реалистичен образ, лишен от субективното виждане на художника, но затова предаван чрез тоналните гами на различните фотографски методи и композицията на картината, е възможно силно да се подчертаят или заличат несъществените и излишни подробности. Най-важното е, че фотографа заснема реални, действителни събития, независимо от приложените специфични похвати на изразните средства на образния език. Колкото по-голяма хармония има между художественото съдържание и приетата художествена форма, толкова по-силно това единство ще се прояви като въздействие върху зрителя на фотографската художествена картина.

Въпросите на художествената форма се разглеждат и решават от фотографната композиция. Тя е свързването на отделните елементи в рамките на една картина, за да се получи един завършен цялостен художествен образ. Нейната основна цел е да се подчертае сюжетния, смисловия и зрителния център на картината и вниманието на зрителя да бъде привлечено и приковано именно от тези особености. Така композицията увеличава въздействието на художествения продукт върху зрителя, засилвайки взаимовръзката между съдържанието и художествената форма на картината.

В художествената фотография са приети трите принципа на живописта – единство, яснота и простота.

  • Единството налага в зрителния и смисловия център на картината да се помести главното така разположено с приетите пропорции, че да въздейства най-добре на зрителя. Маловажните части са разположени така, че да се подчиняват и допълват главното, което доминира. Емоционалното въздействие ще бъде значително по-слабо, ако се отразяват две или повече събития.
  • Яснотата е принцип, който се отнася до образния език на автора, така че основния замисъл да се възприеме лесно от зрителя. В творческата дейност на фотографа няма шаблон. Той се насочва към използването на такива фотографски методи, и използване на такава линейна и тонална композиция, че художествената картина най-силно да въздейства на зрителя за конкретния сюжет. Затова се казва, че яснотата в художествената картина не е техническо понятие за снимане и обработка на фотоматериалите, а индивидуален творчески процес.
  • Простотата на композицията е естетичен принцип, произтичащ от първите два. При прилагането на принципите може да се постигне красиво съчетание на линии, светлини и сенки и дълбочина в перспективата, което прави фотокартината лесна за възприемане и разбиране. За да се подчертаят горните елементи на картината, се използват по-големи тонални плоскости, подходящо съчетани петна за просто и лесно възприемане на фигурите и линиите. По такъв начин изразената в художествената фотокартина динамика или спокойствие и уравновесеност, въздействат силно чрез цялостно изградените образи.
  • Авторът на една художествена картина трябва от многообразието от образи да избере онези, които стройно да подреди като организирани елементи в една композирана от него картина. Това се постига чрез изразните средства на фотографията – линейно, светлинно и тонално оформяне на снимката, както и чрез използване на различни фотографски техники на заснемане. Обектът на заснемане може да се създаде от автора. Такива са натюрмортите, портретите или други елементи от една композиция, които по волята на автора може да се разположат във въздействащо място на кадъра. Има сюжети, когато това е невъзможно – пейзажните снимки, снимки от репортажната, архитектурната или спортната фотография.
  • Изтъкнати български фотограф-художници

 

https://bg.wikipedia.org/

 

 

Художествена фотография – Нет Ит ЕООД

Художествена Фотография - Мария Жекова - Фотограф / Mariya Jekova

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.