Създаването ѝ се свързва с преход от номадски към заседнал начин на живот
Обиколката на Агуада Феникс (Aguada Fenix) в Табаско (Мексико) е като ходене по пясъчни пътеки, заобиколени от пейзаж с тучна растителност. „Никой не подозираше какво се крие отдолу“, казва Такеши Иномата (Takeshi Inomata), изследовател от Колежа по антропология към Университета в Аризона (САЩ) и един от авторите на проучването, публикувано в сп. Nature. Сред виещите се пътеки и гъстатата гора са скрити създадените от маите древни монументи, които се разполагат на изумителните 563 000 квадратни метра. Това е най-голямата и най-стара структура, открита досега от цивилизацията на маите, датираща от 950 г. пр.н.е.
Благодарение на технологията Lídar, лазерен метод за идетификация на обекти, създаващ триизмерна карта, учените са открили церемониални постройки, построени между 1000 и 800 г. пр.н.е.. Структурите са високи от 10 до 15 метра и от тях тръгват девет пътеки в различни посоки.
Откритията реконструират познанията ни за тази цивилизация. Първоначално се е смятало, че цивилизацията на маите е възниквала постепенно, тоест, село по село, докато се достигне до по-масивни структури. Но новите архиологически доказателства показва обратното: маите са създали първо по-големите постройки, след което са се обособили селищата около тях.
Заседнал начин на живот и социално равенство
Следващият етап на проучването е да се анализира сялата околност и да се види как тази общност е комуникирала с останалите. Дотук най-важната констатация е категоричното доказателство за хипотезата, че цивилизацията на маите е базирана на прехода от номадски към заседнал начин на живот. Според авторите на изследването, преди 1200 г. пр. н. е. общността на този регион не е използвала керамика и е сменяла местообитанието си, в зависимост от хранителните ресурси.
Дълго време учените смятаха, че маите не са водили заседнал живот до около 350 г. пр.н.е.. Днес тази хипотеза е опровергана. Заседналият начин на живот е възникнал много по-рано.
„Това доказателство е ключово за разбирането на миналото и за това как са били изградени древните цивилизациите“, – казва Иномата. – „Със сигурност не са искали да напуснат района, в който са засели царевица, а са останали там, за да япазят от посегателства, да се грижат за растежа ѝ и, в крайна сметка, да приберат реколтата.
Иномата споделя, че иска да продължи с проучванията, не толкова за да открие нови данни за архитектурата, отколкото да изясни начинът на живот и културни традиции на самото общество на маите.
Изненадващо в изследването е, че не дава доказателства за подчертано социално неравенство, което се предполага от предишни проучвания на майската цивилизация.
„Открихме артефакти за социална деферентност, но тя е несъществена. Нямаме ясно изградена ерархия на социалната структура – владетел, обкръжение на владетяля, заможна прослойка, бедни селяни. Всички хора в общността са се занимавали с едно и също нещо, извършвали са една и съща работа – зърнени култури и риболов“, казва Иномата.
Селищата на маите
За Анабел Форд (Anabel Ford), директор на Центъра за изследвания на Мезоамерика към Калифорнийския университет в Санта Барбара (САЩ), „данните от разкопките и големият брой контекстни дати в изследването са впечатляващи. Запознах се с проучването и се удивих от мащаба му. Lider технологията е невероятна научна иновация. И Агуада Феникс е поредният пример. Имам обаче и някои несъгласия. Комплексът е важен за разбирането на прехода от номаден към заседнал живот. Но винаги е имало комуникация между общностите в Мезоамерика*. Въпреки че в Агуада Феникс не са намерени доказателства за комуникация с други общности, артефакти от други разкопки потвърждават това. Например, Такалик Абах (Takalik Abaj) в Гватемала, предлага артефакти с датирани марки, свързващи Олмеките** с маите.“
Форд не е съгласна с авторите на новото проучване и относно социалното равенство: „Вярно е, че строителство в алувиална зона и наличието на мегалитни структури (ресурси, които не са в билизост) предполагат колективна дейност, но това не отрича социална йерархия. Точно напротив, строителство с подобни мащаби е невъзможно без йерархично управление. Мястото обхваща значителна площ и, въпреки че са извършени разкопки от голям мащаб, те не прдеоставят цялостна картина на района. Социалната диферентност ще се изясни, когато се проучат селищата, където е живяла общността. Изследванията се занимават задълбочено с архитектурните паметници, но за да се създадат тези колективни конструкции, са необходими много хора и именно мястото, където са живеели тези хора, бих искала да се проучи. Само чрез анализ на селищата на маите можем да разберем и обясним стратегиите за това уникално строителство и механизмите за оцеляване на цивилизацията.“.
* Мезоамерика – историко-културен регион, включващ южно Мексико, Гватемала, Салвадор, Белиз, западен Хондурас, Никарагуа и Коста Рика.
** Олмеки (Olmeks) – древна мезоамериканска индианска племенна общност, населявала неголяма територия в днешно Мексико. Наименованието им е условно. Първото споменаване за тях е в ацтекски исторически хроники от, в които се споменават още от 2000 г. п. н. е..
