Барокът е стил в изкуството, доминирал в Европа почти два века: зародил се след Ренесанса в края на 16 век в Рим, той е изместен от класицизма в края на 18 век. Стилът се разпростира в голяма част от Европа, но твърде слабо в Холандия, където художници като Рембранд и Халс се придържат към вкуса на местните меценати, предпочитащи по-реалистичен стил и по-семпли архитектурни форми. Популярността и успехът на Барока са насърчавани от Римокатолическата църква, която решава на Трентския събор, в отговор на протестантската Реформация, че в изкуството трябва директно да бъдат третирани религиозни теми.
За определение на Барока в живописта може да се използва поредицата картини, изпълнени от Петер Паул Рубенс за Мария де Медичи в двореца Люксембург в Париж (днес те се намират в Лувъра [1]), в които един католически художник задоволява изискванията на един католически клиент – отразени са разбиранията на епохата за монархията, иконографията, рисуването и композицията, както и изобразяването на пространство и движение.
Много от графиците в този период се свързват с книгоиздаването. Използва се вече новата техника гравюра върху мед. Французинът Жак Кало (1592 – 1635) дава тласък на изкуството с някои технически нововъведения.
В бароковата архитектура акцентът отново се поставя върху смелото струпване на обеми, колонади, куполи, киароскуро, „живописни“ цветови ефекти, както и с играта с обеми и празни пространства. В архитектурата най-добре проличават трите отделни периода на барока. До 1630 г. е периодът на строгия барок. Свързва се с работата на Карло Мадерна (1556 – 1629), който работи по завършването на катедралата „Св. Петър“.
Бароков дворец във Варшава
Бароковата архитектура е възприета с ентусиазъм в Централна Германия (вижте например двореца Лудвигсбург и Цвингер в Дрезден) и Австрия. В Англия кулминация на бароковата архитектура са работите на Кристофър Рен, Джон Ванбръх и Никълъс Хоуксмоор. Много примери на барокова архитектура могат да бъдат открити в градовете на Европа и Латинска Америка. Градоустройството от този период предпочита радиални булеварди, пресичащи се в площади, схема, откриваща се и в бароковите паркове.
Барокът е изражение на нови ценности, често обобщавани чрез метафори и алегории, широко използвани в бароковата литература, както и чрез търсенето на maraviglia (учудване, удивление; например в маринизма). Ако маниеризмът е първото отклонение от формите на Ренесанса, бароковият език е вече напълно противоположен. Той излага очевидността на кризата в ренесансовите неокласически схеми – объркването на човека, изоставен след революциите на Коперник и Лутер в търсене на устойчиви корени. Тъй като основният клиент е Римокатолическата църква, голяма част от бароковите произведения имат религиозна тематика.
