Православната църква чества днес паметта на най-младия от Светите Седмочисленици – Св. Наум Охридски. В православната традиция той е особено сближаван със св. Климент, с когото споделя несгоди и страдания и общо учителско поприще в старобългарската област Кутмичевица в днешна Македония. Не е случайно, че в едно житията на св. Наум светецът е определен като „брат и другар, и състрадалец на блажения Климент“.
Сведенията за св. Наум черпим най-вече от неговите жития, най-ранното, от които е славянско и е от първата четвърт на X век, от Предговора към Учително Евангелие от епископ Констнатин Преславски (X век) и от единствената засега известна творба на св. Наум – Канон за апостол Андрей.
Родителите на св. Наум били благородни хора, но бъдещият светец се отказал от благородството и богатството и се присъединил към учениците на светите братя Кирил и Методий. Предполага се, че св. Наум се причислил към славянсктите първоучители, когато те работели над славянската азбука в манастир в планината Олимп (Мала Азия). През 863 година св. Наум отпътувал заедно с тях на просветната мисия във Великоморавия. През 867 година придружил светите братя и по време на тяхното посещение в Рим, където славянската писменост и богослужение получили на първо време благословията на папа Адриан. Предполага се, че именно в Рим папа Адриан го ръкополага за презвитер (свещеник) заедно с други ученици на св. св. Кирил и Методий. След смъртта на св. Константин – Кирил (14 февруари 869 година) св. Наум се завръща във Великоморавия, където се отдава на проповедническа и просветна дейност под ръководството на св. Методий.
След смъртта на св. Методий (6 април 885 година) св. Наум претърпял, заедно с останалите ученици на светите братя, всички преследвания, унижения и страдания, причинени им от католическото немско духовенство, което не е примирявало с литургията на славянски език. След окончателния крах на славянското просветно дело във Великоморавия, което предшествало и загиването на самата държава, много от славянските духовници били избити, продадени в робство или принудени да бягат.
Светите Климент, Наум и Ангеларий успели да избягат и се насочили към наскоро покръстената българска земя. Най-забележитеното чудо, което извършили Божиите угодници с молитва било възкресяването на сина на един велможа недалеч от граничната българска, по това време, крепост Белград.
В Плиска славянските учители били посрещнати тържествено, било им осигурено всичко необходимо за работа и почивка. Отношението на св. княз Борис скоро привлякло към България много от останалите великоморавски просветители. Мнозина от тях били откупени от робство от византийците и настанени във Византия. В последствие обаче много от тези славянски учители се отправили към България, за да следват своето призвание. Св. Наум и св. Климент били настанени заедно в дома на болярина Есхач. В последствие, когато св. княз Борис разпратил славянските учители по различните области на Българката държава, св. Наум бил определен да остане и работи в Плиска.
Наум бил съорганизатор на Първия всебългарски църковно-народен събор, на който славянобългарският език бил провъзгласен за официален и църковен, а делото на светите братя Кирил и Методий било увековечено на знаме и връчено на Симеон Велики. След като обучил достатъчно приемници, Наум построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години. Св. Наум починал в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си.
На този ден имен ден имат всички с имената Бисер, Бисера, Наум.
