Йордан Ефтимов е български поет, литературовед, литературен критик, радио- и телевизионен водещ на предавания за книги и литература.

Роден е на 23 януари 1971 г. в Разград в семейството на баща лекар хирург и майка кръвен биолог.[3]

Завършва НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ през 1990 г. и Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1995 г. Доктор по история на българската литература с дисертация на тема „Проблеми на символизма в творчеството на Иван Андрейчин, Иван Грозев, Димо Кьорчев и Димчо Дебелянов“ (доктор на НБУ – 2008, доктор – 2012[4]).

От 1993 година с прекъсвания е редактор в „Литературен вестник“. Създател и главен редактор на приложението му за академична култура „Varium est“ (2004 – 2005).

Колумнист на вестник „Сега“ (октомври 2004 – май 2005) – рубриката „Фина механика“[22].

Наблюдател на сп. „Егоист“ за телевизионните предавания – 2005 г. Наблюдател за книги на в. „Капитал“ (2009 – 2010) и на електронното списание „Sofia Live“ (2010 – 2011).[23].

Създател и модератор на най-активната българска сцена за представяне на книги за периода – Литературно кафене „Хеликон“ (2003 – 2011).[24] [25]

Главен редактор на списание „Книжарница“ (2005 – 2008), издание на книжарници „Хеликон“.

Автор и водещ на предаването „Книжни тигри“ по RFI – София (2001 – 2005, всяка сряда)[26][27][28]. Сред гостите на предаването са унгарският писател Петер Зилахи (25-о предаване, 6 юни 2001), македонският драматург Трайче Кацаров (54-то предаване, 27 февруари 2002), сръбският историк Сърджан Пириватрич (72-ро предаване, 3 юли 2002), гръцкият литератор Георгиос Стасинакис, председател на дружество „Никос Казандзакис“ (150-о предаване, 11 февруари 2004).

След програмна реформа в RFI – София и закриването на авторските предавания в радиото, между които е и „Книжни тигри“, Ефтимов започва своя рубрика в програма „Хоризонт“ на Българско национално радио, озаглавена „Студио „Хеликон“ (февруари 2005-юли 2008, всеки вторник и събота).

От ноември 2009 до юни 2010 – автор и водещ на ежедневната телевизионна рубрика за нови книги „Зона за четене“ по Pro BG[29]. През лятото на 2010 г., след като формално закупува по-голямата от нея телевизия bTV, Pro BG престава да съществува, трансформирайки се в bTV Action. Сред предаванията, които изчезват от програмната схема на новата телевизия, е и „Зона за четене“.

От септември 2015 г. до юни 2016 г. е водещ на авторската рубрика „Битката на книгите“ в рамките на предаването по БНТ „Библиотеката“.[30][31]

Поезия

„Африка/Числа“, първа корица на първото издание, 1998

„Числа/Африка“, първа корица на първото издание, 1998

 

  • Опроверганата добродетел. Опити върху Цветан Марангозов. Изд. ателие „Аб“, С., 2008, 134 с. (ISBN 978-954-737-723-3)[89][90]
  • Двойното дъно на класиката: От Ботев и Вазов до Йовков и Далчев. Изд. „Хермес“, Пловдив, 2010, 183 с. (ISBN 9789542608868)[91]
  • Тук лежи заекът. ИК „Сиела“, С., 2010, 204 с. (ISBN 9789542808442)[92] [93]
  • Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм. София: Просвета, 2012, 336 с. (ISBN 978-954-012-699-9)[94] [95] [96]
  • Поетика на съгласието и несъгласието: Българската литература от 50-те до 90-те години на XX век и идеологията. София: Нов български университет, 2013, 318 с. (ISBN 978-954-535-726-8[97]
  • Литература около нулата. Сбъднати и несбъднати проективни анализи и ангажирани прогнози. София: Просвета, 2019, 288 с. (ISBN 978-954-01-3980-7[98][99][100][101]

 

 

https://bg.wikipedia.org/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *