- Отсичане на художествения образ чрез фотокадъра. Като се знае темата и сюжета, отсичането е процес, при който трябва да се реши какво да влезе в кадъра и как да се разположат обектът или обектите.
- Избор на гледна точка. Един и същ фотографиран обект може да изглежда по различен начин в зависимост от гледната точка при фотографиране. Нейният избор трябва да е такъв, че да внушава онова, което е искал да постигне автора – може да представи обекта внушителен или обратното да омаловажи вида на респектиращ обект. Може с ниска или висока гледна точка да постигне карикатурен вид на обекта (особено на хора). Поради линейната перспектива е възможно разположените по-далече еднакви обекти с тези от близкия план, да изглеждат по-малки и този похват се използва широко във фотографията. По принцип високата гледна точка се използва в пейзажната фотография за създаване на панорамна картина, а ниската се използва, когато се акцентира върху нещо, намиращо се на преден план. Последният похват се използва често в спортната фотография, като с него се подчертава полета на човешкото тяло.
- Зрителен център. Това е онзи участък от снимката, който поради силно акцентирани светлинни петна или силно изразен преден план, привлича погледа на зрителя.
- Смислов център. Това е мястото, в което е съсредоточено действието, настроението или силата на въздействие на фотокартината чрез смисловото си съдържание. В смисловия център е отразена идеята на автора и в него е силата на въздействието на художествената картина. Най-добри резултати се постигат, когато при композирането се постигне възможността зрителния и смисловия център на художествената картина да съвпаднат.
Формат и размери на фотоснимките
Квадратният формат – Аугусто де Лука, 1987
За форма̀та в художествената фотография е прието „правилото за златното сечение“, като съотношение на страните на една картина са 2 към 3. Това правило е прилагано още от античността и е придобило смисъла на закон в изкуствата. Затова в образното поле на една фотоснимка обекта така трябва да се разположи, че неговите основни линии – хоризонтални и вертикални, да подсилват усещането за тази пропорция. Това определя значението на формата, който макар и спомагателно средство при композирането на фотокартината, подчертава и засилва основното и е един съществен композиционен елемент.
- Хоризонтален формат се използва при заснемането на полски пейзаж, панорамен планински или градски пейзаж.
- Вертикален формат се използва предимо при близки планове, портретна фотография, архитектурна фотография или при заснемането на планински и полски пейзажи, подчертаващи височината на обекта. Така при обектите с преобладаващи отвесни линии, този формат подчертава още повече характера на тези линии и фотокартината е по-изразителна.
- Квадратният формат на фотокартината е удобен когато в сюжета няма преобладаващи вертикални или хоризонтални линии.
- Увеличаването на рамката извън приетото „златно сечение“ е възможно, когато трябва да се предаде хоризонталното или вертикалното развитие на линиите. Това се използва в панорамната фотография или при предаването на монументалността на заснетия обект.
Размерът на фотокартината се определя от предназначението ѝ за показване и ползване. Албумния размер 6х9 cm не е за предпочитане пред по-големите по размер фотоси. Често пъти по-големия размер увеличава въздействието върху зрителя в сравнение със същия, но малък размер на фотокартината. Това не може да расте безгранично, тъй като трябва да се съобразят разстоянието за наблюдение и ползване на фотоснимката, и размерите на филмовия кадър или броят на пикселите в електронната матрица. Прекаленото увеличение (например над 50х60 или 70х100 cm), може да влоши качеството на фотокартината поради влошена тонална градация, както и поради ниска острота на негатива и загубата на съществени подробности. Поради това за фотокартина с по-големи размери се използват фотографски филми с формат 6х6, 6х9, 9х12 cm или по-големи, както и кадри заснети с цифров фотоапарат със сензорна матрица поне с 20 Mpx.
