На 9.06.2020 г. в столичната галерия “Нюанс“ в София се откри изложбата “Като фрагменти Стара лента II“ на художника Светозар Бенчев. В експозицията са включени 25 творби, а самото събитие маркира и по своеобразен начин завръщането на артистичната сцена към живот. Залата на галерията постепенно се изпълваше с ценители на изкуството, колекционери и изявени български творци. Светозар Бенчев е художник, преподавател в катедра рисуване и керамика и е декан на Националната художествена академия. Доц. Ружа Маринска казва за него, че работата и манталитета му са обвързани с изтока, но той винаги ще остане европеец.
Какво имате предвид със заглавието на изложбата „Като фрагменти стара лента‘’?
Винаги съм си задавал въпроса защо фрагментът действа толкова силно. Дали защото мисленето и възприятията на човека са низ от фрагменти? Колко от нас виждат цялата картина?
Дали, защото ние живеем във фрагмент от Вселената, нашия живот е фрагмент от общото, денят ни е фрагмент от Времето…В настоящия момент, или в настоящия фрагмент, ние концентрираме всичко, което носим в себе си- целия наш потенциал. Не се ли случва същото и с фрагмента? Не носи ли той закодирана информация за цялото? И да и не. Понякога цялото като че ли не ни е нужно. Ние довършваме представата си за него посредством нашето въображение, влагайки в тази представа частица от себе си, затова фрагментът като че ли действа по-лично от цялото. Казват, че когато потъваш в отвъдното, целият ти живот преминава пред очите ти- във вид на фрагменти, като кино лента с отделни сцени, прожектирани върху екран.
Гледайки работите изпитвам усещането, че съм пред телевизионен екран, как дойде идеята и какво представляват работите?
Аз отдавна работя по проблема за взаимоотношенията между човек и екран. Още в предишния ми цикъл “ Нова камера обскура“, форматът беше в съотношение 16X9. Като логично продължение на все по-задълбочаваща се връзка или зависимост на съвременният човек от екрана, формата се изяви, опитвайки се да обхване още от пространството около зрителя, с което се доближи до формата на съвременните телевизионни екрани. Екранът, чрез който възприемаме света е навсякъде около нас. Телевизионен, кино, телефонен, информационен и рекламен. Сверяваме нашите преки впечатления от действителността, първо с него, възприетото чрез него е „по-истинско“ от истинското, то сякаш придобива допълнителна стойност. Ако неочаквано открием парче стара лента съхранила фрагменти от нашето ежедневие, нашите мисли, вдъхновение и чувства и проектираме тази лента днес върху един екран, дали те биха придобили нов смисъл? Стават ли те по-истински? Дали тяхната ценност ще бъде потвърдена или отречена от екрана?
Тези мисли ме заминаваха докато подготвях този проект. На специални формати, създаващи илюзия за съвременен телевизионен екран в пропорция 16X9, запечатах парчета спомен, диалози проведени с творби и автори, осъществени и неосъществени проекти, нови идеи…Тяхното разчитане, разгадаване и преоткриване оставям на зрителя…
Но освен тази серия в сегашната си изложба показвате и друг тип произведения? Кое обединява според вас цялото?
Може би характерно за моите работи е усещането за загадката, неочакваният поглед, особеното пространство, двусмислието и неяснотата на възприятието. Конкретността на“ тук и сега“ е момент, който се проявява в определен контекст в моите работи. Потапяне в един сън подчинен на собствена логика и с изплуващи ясни детайли, водещи зрителя към асоциации, представи, спомени. Част от усещането ми за неочакван ефект постигам чрез керамичните си обекти, изкарвайки от контекст един безкрайно познат от ежедневната ни употреба продукт – в случая бисквита и превръщайки го в Обект (на наблюдение, анализ и промяна на вложения в него смисъл).
Изложбата на Светозар Бенчев може да бъде видяна до 28 юни в галерия “Нюанс“ на Ул. Иван
Денкоглу 42, София.
