Анна Мирчева е от Добрич , ама от някоя друга планета. Завършила е психология във ВТУ.
“Фрийловър , обичам да обичам, да пиша и да рисувам, работя в пълно с книги място..какво повече да кажа!
Обичам си децата и котката.“
излюпване на луна
малко по малко
жълтия й пух
пробива
твърдата светлина
на бащиния й ден
и меко теква
млечната светлина
на майчината й нощ
на-ни на-ни
треперят й перушинките
докато се затопли
в пелената от сънищата ни
смрежените ни погледи
плетените ни пръсти..
запали
В очите на Бог днес е сиво
и капят отгоре ни прошки.
Разтваря гърдите си зимни
земята –
разпъпва се пролет.
Отвътре, не горното слънце,
разпалено бута живота
и минзухарите ни покълват.
Прогарят скръбта.
Аз забравих – ти помниш ли?
Сега
Сякаш всеки момент слънцето
ще се пръсне
на песъчинки
тихо и топло ще легне
сърцевината му
в нас
за да ни вдигне
бомба във въздуха
светли и..
с всичко цели
ти си глас с цвят
аз съм цвят с глас
…
Посмяваме
смеем се
Вечерята няма значение
Щом потапяш лицето си
в косите
и не дишаш, а търсиш
извивката на врата ми
да я целуваш
докато приготвям онова
което най-много обичаш
не само за ядене
ако от това вкусване
произтича нещо
в очите ти
то е по-скъпо от сол
и по-вярно от казване
а думите ми са стъкленици
малки
цветни
параклиси
не се страхувай
да ги разбиеш
…на сол…
Счупеното
Донася
щастие.
3 от 7
По средата на устните ти
зреят малини
и не е нужно
да зная
колко са вкусни
за да опитам
По средата на дланите ти
зреят перли
и е русалка
душата ми –
плува около тебе
По срeдите на очите
ти зреят желания
и
ме черпиш с маслини
подаряваш ми перки
искаш
да разделиш коленете ми
да пипаш ходилата ми
докато проходя
33
Преди да загася свещите
пожелах си да съм
един фотон светлина
в твоя „някой ден“
когато
гълъбите ще са
неми вестоносци
и ще вечеряме
със златните рибки
тогава
всичките ни желания
ще се умножават
по три
специалните може
и повече
и
сърцата ни ще се умножават
по себе си
след деленето
в отделни клетки
ще светнат
Източник- е- sustnost.com
