Атанас Капралов е български поет, музеен уредник, журналист и обществен деятел.
Роден е в Димитровград на 13 юли 1958 г. Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Бил е секретар на съвета за култура в родния си град, уредник в Дома музей „Пеньо Пенев“, главен редактор на вестник „Ориент експрес“, общински съветник и председател на комисията по култура и вероизповедания в Димитровград, директор на Драматичен театър „Апостол Карамитев“, председател на СНЦ „Компакт арт“ София.
Директор на Националния литературен музей от юни 2017 г.[1][2]
Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.
От 2019 г. е член на българския ПЕН център.
Член на журито на националната награда „Владимир Башев“.[3][4][5][6]
Творчество
Автор е на стихосбирките „Нежен скитник“ (1990), „Завръщане в слънцето“ (1996), „Голота“ (2002), „Дамгосан“ (2006), „Жив и свободен“ (2012), на книжката за деца „Цветно чудо“ (2008), на сборници със спомени за родния си град, за поета Пеньо Пенев и др.
Участвал е в създаването на песни за театрални спектакли, по негови стихове хитове изпълняват Михаил Белчев, Ваня Костова, Васил Петров, Ивайло Гюров, Емилия Валенти и др. Има текстове в учебни помагала за деца, печелил е престижни награди в конкурси за детски песни с композиторите Вячеслав Кушев, Хайгашод Агасян, Юрий Ступел, Светослав Лобушки и др.
Творби за възрастни на Капралов са превеждани на френски, немски, руски, английски, румънски, турски и други езици, представян е в Лондон, Чикаго, Париж, Виена.
Награди
Носител е на националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2008 г., на „Златен пегас“ за 2012 г., на националните награди „Валентин Найденов“ за 2013 г.[7], „Николай Искъров“ за 2015 г., на първа награда от националния поетичен конкурс „Биньо Иванов“ за 2016 г.[8].
