„Великите художници модернисти: A до Z” – „речник” на модерното изкуство

великите художници модернисти

„Великите художници модернисти: A до Z” е книга, написана от Кристофър Мастърс, с илюстратор Анди Туи. Българската версия, чийто преводач е Гергана Стойчева-Нуша, е издадена от “Orange Books”. Книгата е на българския пазар от 2018 г. Между 224-те ѝ страници е събрана информация за  52-ма изявени представители на изкуството на 20 век. Самото заглавие на „Великите художници модернисти: A до Z” го доказва – това е своеобразен речник на модерното изкуство.

 

За книгата

Великите художници модернистиИнформацията за всеки един творец е синтезирана, но и достатъчно изчерпателна – на преден план са изведени най-важните данни за живота и творчеството на всеки един от споменатите художници. Това включва кратка биография като „запознанство” с личността, детайли относно стила, в който твори, както и използваните от него материали. Като допълнителен акцент са включени местата, на които почитателите могат да се любуват на негови творби, както и по някой любопитен факт. Профилът, изграден за всяка личност, е завършен от уникален портрет, дело на илюстратора Анди Туи.

Книгата „Великите художници модернисти: A до Z” представлява своеобразен речник на любителите на модерното изкуство. Книгата играе ролята на пътеводител в света на изкуството. Някои читатели я определят като тип “coffee-table book” – „голяма, скъпа, пищно илюстрирана книга, особено такава, предназначена само за небрежно четене”.

Хубавото на книгата е, че четенето ѝ не се ограничава във времето. Дали читателят ще я довърши на един дъх или ще я остави за след месец – това е без значение. Липсата на сюжет може и да не е за всеки, но пък предоставя възможност на по-заетите читатели винаги да имат книга на разположение без да се налага да помнят какво е станало в предната глава.

 

За читателите

Преобладават добрите оценки – четири и пет звезди. За тези читатели книгата е интересна, вълнуваща, определяна е като „същинска енциклопедия”. Най-често се споменава като предимство лекотата, с която се чете. Смята се, че „Великите художници модернисти: A до Z” е прекрасно въведение в света на модерното изкуство особено за тези, които тепърва навлизат в него.

Но не могат да бъдат пренебрегнати и ниските оценки. Читатели смятат, че един художник не може да бъде характеризиран само по едва своя работа, както е направил Кристофър Мастърс тук. Избраните произведения са наричани „невероятно клиширани” или „нещо, което изобщо не определя художника”. Разочаровани читатели твърдят, че не знаят какво всъщност целят писателят и илюстраторът с тази книга.

Наистина самата осъществена идея произлиза от творчеството на илюстратора Анди Туи, който рисува „азбучни плакати” на различни теми, включително и художници – точно такъв е използван за корица на книгата. Но това може да бъде и нож с две остриета – „Изборът на включените художници изглежда е направен само въз основа на факта, че друг художник е направил тяхна карикатура.”

А липсата на задълбочен анализ на творческите биографии за сметка на бързия прочит не допада на някои читатели. Други критикуват липсата на разнообразие относно самите личности. Мъжете преобладават, жените и цветнокожите творци са пренебрегнати.

 

За екипа

Анди Туи – автопортрет

„Великите художници модернисти: A до Z” е част от поредицата „Великите от A до Z”, включваща още две книги – „Великите съвременни писатели” от Каролайн Тагарт и „Великите филмови режисьори” от Мат Гласби. Освен от името, поредицата е обединена и от илюстратора Анди Туи. Той определя себе си като „дизайнер и илюстратор, който специализира в съвременен дизайн със здрави корени в британската традиция на комерсиалното изкуство.”

Неговото изкуство може да бъде описано като „основано на класическите техники за илюстрация и дизайн на 20-ти век, с препратки към старинни плакати за пътуване”. Занимава се основно с портрети и локални илюстрации, както и с дизайн на продукти.

Авторът Кристофър Мастърс е британски писател и преподавател по изкуство. Той пише статии за вестник „Гардиън“ и е автор на книгите „Дали“ (1995) и „Ренесанс“ (2008), които все още не са преведени на български език. Благодарение на своите познания в света на изкуството той събира и синтезира информацията за тези 52-ма художници.

Преводът е на Гергана Стойчева – Нуша. Родом от Бургас, по образование е биолог, а по професия – „преводачка и даскалица по различни чужди езици”. Пише стихотворения от седемгодишна, но казва, че не забелязва „някакъв съществен напредък”. Живяла е във Франция и много обича да пътува. Превеждала е книги на Нийл Геймън, Катрин Апългейт, Софи Никълс и др.

 

За илюстрациите

Графичните портрети на Анди Туи в книгата „Великите художници модернисти: A до Z” комбинират както съвременното дигитално изкуство, типично за плакатите на илюстратора, така и елементи от индивидуалния стил на всеки художник. Сред тях са Александър Родченко, чийто плакат е в неговия характерен конструктивистки стил, Анди Уорхол, изобразен като представител на поп арта, и Барбара Хепуърт, чиято илюстрация уподобява една от нейните отличителни скулптури от бронз. Пийт Мондриан неслучайно е представен чрез своята известна „Композиция в червено, синьо и жълто”, навлязла дори в модния свят и станала най-известната колаборация между изкуството и висшата мода.

Портретът на Барбара Хепуърт и нейна бронзова скулптура
Портретът на Пийт Мондриан и творбата му „Композиция в червено, синьо и жълто”

Василий Кандински използва ярки, въздействащи цветове – такива са използвани и в неговия портрет. В творбите му се забелязват елементи от експресионизма и геометричната абстракция. Извлича своите форми от околния свят. Кандински притежава изявен усет към цветовете и формите.

Василий Кандински

Според британския всекидневник „Гардиън“ Анди Туи „изобразява художниците така, както те биха представили себе си”. Това наистина е така и се вижда ясно при портрета на Фрида Кало. Творбите на мексиканската художничка съчетават елементи на сюрреализма и магическия реализъм. Близо една трета от картините ѝ са автопортрети, тъй като споделя, че рисува себе си, защото това е човекът, когото познава най-добре. Понякога тя се изобразява с трето око и картините ѝ често са обагрени от цветя. И двата елемента присъстват в илюстрацията на Туи – цветя са поставени в косата ѝ, а третото око олицетворява мексиканския художник Диего Ривера – нейният съпруг.

Фрида Кало

Творчеството на Хуан Миро се характеризира с елементи на сюрреализъм, биографична абстракция и кубизъм. Един от основните принципи на сюрреализма, свързан с използването на образи от сънищата и на въображаеми пейзажи, става източник на вдъхновение за художника. Но формите, които той рисува, са по-скоро органични отколкото геометрични. Неговата илюстрация нагледно представя това – почти няма прав ъгъл.

Хуан Миро

Портретът на Рой Лихтенщайн също привлича вниманието. Плакатът е в неговия характерен стил на поп арта и ясно се открояват точките, известни като „процесът Бен Дей”. Те са неизменна част от творбите на Лихтенщайн.

Рой Лихтенщайн

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *