Надир Афонсо

Надир Афонсо (на португалскиNadir Afonso Rodrigues, накратко Nadir Afonso) е португалски архитект и художник свързан със стила на геометричното абстрактно изкуство. Учи архитектура и я практикува в ранните години на творчеството си заедно с Льо Корбюзие и Оскар Нимайер. По-късно учи рисуване и става един от пионерите на кинетичното изкуство работейки заедно с Фернан ЛежеВиктор ВасарелиАндре БлокОгюст Ербан.

Издава собствена теория на геометричната естетика в която защитава тезата си, че изкуството е единствено целесъобразно и следва точни правила. Това прави изкуството действие съставено от наблюдение и манипулация а не продукт на въображение и фантазия.

Много от произведенията на Надир Афонсо са изложени в музеи. Най-известните му творби са част от серията „Градове“ изобразяващи градове от целия свят.

Преди да се дипломира като архитект в Порто следва във Френската академия за изящни изкуства (на френскиÉcole nationale supérieure des beaux-arts) в Париж през 1946 година.

Сътрудничи си с Льо Корбюзие в проекта Жилищна единица в Марсилия (на френскиCité radieuse de Marseille) от 1946 до 1951. В годините 1952 до 1954 става асистент на Оскар Нимайер в Бразилия. След завръщането си в Париж се сближава с художниците излагани в галерияната Денис Рене (на френскиLa galerie Denise René) включително Огюст Ербан и Виктор Васарели. В 1965 година се убеждава в неспособността си да се адаптира към обществото и се отказва архитектурата за да се отдаде на рисуването и се изолира все повече от външния свят.[1]

Редовно излага творбите си в галерии от 1949 година в Лисабон и Порто в Португалия, в Париж във Франция от 1956 година и в Сао Пауло в Бразилия от 1969 година. Негови произведения се намират в музеите в Лисабон, Порто, АмарантеРио де Жанейро, Сао Пауло, Будапеща, Париж, Варцбург и Берлин.[2]

Признанието на Надир Афонсо идва рано. Още на 24-годишна възраст продава негов живопис с маслени бои на Музея за съвременно изкуство в Лисабон и португалското правителство го кани два пъти да представи Португалия на биеналето в Сао Пауло. На 50-годишна върраст е вече редовно излаган в галерии в Париж и Ню Йорк[5]

Виктор Васарели, бащата на оптическото изкуство отбелязва през 1968 година:

„Този художник го познавам от повече от 20 години и той е несъмнено най-важният португалски съвременен художник и е несправедливо, че е малко познат по света.“ [6]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.