„Парижката Света Богородица“ (на френски: „Notre-Dame de Paris“) е роман на прочутия френски писател, критик, публицист, художник, общественик и поет Виктор Юго. Романът е публикуван през 1831 г. Действието се развива в Париж, Франция през Средновековието (1482 г.) по времето на Луи XI.
През 1830 г. Виктор Юго се сблъсква с непосилната задача, поставена му от неговия издател, за една година да напише романа „Парижката Света Богородица“. Крайният срок, в който трябва да предаде книгата, е февруари 1831 г. През лятото на 1830 г., след шест месеца на забавления и фрустрация към възложената задача, най-накрая започва работа по романа. За да спре да отлага писането, събира всичките си дрехи и ги заключва, остава само с един голям шал. Денонощно работи по книгата. На 14 януари 1831 г., две седмици по-рано от крайната дата, романът е завършен и публикуван.
Виктор Юго започва да пише романа „Парижката Света Богородица“ до голяма степен за да накара съвременниците си да осъзнаят стойността на готическата архитектура, която е пренебрегвана и често разрушавана, за да бъде заменена от нови сгради или промяна на части от постройки в по-нов стил. Например, средновековните стъклени панели на катедралата са заменяни от бяло стъкло, за да пропускат повече светлина в църквата. Това обяснява големите описателни глави на книгата, които далеч надхвърлят изискванията на историята. Няколко години по-рано Юго вече публикува документ, озаглавен „Войната срещу разрушителите“, специално насочен към спасяването на средновековната архитектура в Париж. „Парижката Света Богородица“ е първата художествена творба, обхващаща целия живот – от френския крал до парижките плъхове, по начин, който по-късно използват и Оноре дьо Балзак, Гюстав Флобер и много други, включително Чарлз Дикенс. Огромната популярност на книгата във Франция стимулира зараждащото се историческо движението в тази страна и силно насърчава възраждането на готическата архитектура. В крайна сметка това довежда до значителни ремонти на катедралата през 19-и век. Голяма част от сегашния вид на сградата е резултат от това обновление. Аналогичен синтез между критика и поезия, история и всекидневие, език и архитектура търси Юго в „Парижката Света Богородица“.
