Петер Паул Рубенс (на нидерландски: Peter Paul Rubens, [petər ‘pʌul ‘rybə(n)s]) е фламандски художник от епохата на Барока, известен със своя екстравагантен стил, който подчертава и въплъщава подвижността, жизнеността, цвета и чувствеността както никой друг. Във времето на Контрареформацията той рисува множество олтари, портрети, пейзажи и исторически картини с митологични, религиозни и алегорични сюжети. Неговото творчество съчетава традициите на брьогеловия реализъм с достиженията на венецианската школа.
Освен че ръководи голямо ателие в Антверпен, произвеждащо картини за аристокрацията и колекционерите на изобразителното изкуство в цяла Европа, Рубенс е и добре образован ренесансов хуманист, колекционер на изкуство и дипломат, получил рицарско звание както от испанския крал Филип IV, така и от английския крал Чарлз I.
Рубенс е бил харизматичен и привлекателен мъж и компаньон, „висок, достолепен, с правилни форми на лицето, румени страни, кестенява коса, блестящи очи, владеел се е добре, бил е жизнерадостен, внимателен и любезен.“[1]…..
Лов на тигри, 1617 – 1618
Лов на хипопотами (1616). Рубенс е известен с трескавата енергия и обилен кипеж, бликащи от картините му.
Отвличането на дъщерите на Левкип, c. 1617
The Château Het Steen with Hunter, ок. 1635 – 8 National Gallery, London
