Изложбата „Любовта”, без която можем” е част от лятната програма на фестивал „ФотоФабрика”. Подбрани са кадри на трима фотографи от три държави, обединени в три теми – „От принцеса до робиня”, „Плачещата Мери” и „Вътрешна светлина”.
Пандемията от коронавирус роди и пандемия от случаи на домашно насилие. Светът се затвори вкъщи, а жертвите останаха насаме с насилниците си. ФотоФабрика обръща поглед към темата, показвайки кадри от три впечатляващи серии от каталога на ФотоЕвидънс, създадени от майсторите на фотографията Анахит Хайрапетян, Влад Сокин и Даниел Виласана, които разказват съдбите на жени и транссексуални хора, преживели насилие, от Папуа Нова Гвинея, Перу и Армения.
Изложбата може да бъде разгледана на бул. „Янко Сакъзов” 9 (на ъгъла с ул. „Кракра”) при Посолството на Словакия през месец юли, а август – върху оградата на 120 ОУ „Г. С. Раковски” (от страната на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”).
“FotoEvidence Press” е основана през 2010 г. от българската фотожурналистка Светлана Бахчеванова и Дейвид Стюарт. Целят да се продължи традицията – фотографията да бъде използвана, за да насочи вниманието към нарушения на човешките права, несправедливост, потисничество и посегателства върху човешкото достойнство. Екипът знае, че фотографиите сами по себе си няма да променят света, но „снимките могат да предоставят неоспорими доказателства и човешки истории, които правят проблемите видими и вдъхновят отговор”. С тази цел ФотоЕвидънс си партнира с организации, защитаващи човешките права, като „Амнести Интернешънъл”.
Фотографиите не само променят човешките нагласи, но в някои случаи обръщат и хода на историята.
Фотографите, чиято работа е изложена на софийските улици това лято, са Анахит Хайрапетян, Влад Сокин и Даниеле Виласана, които представят живота на жени, преживели насилие, от Армения, Папуа Нова Гвинея и Перу.
Анахит Хайрапетян се занимава с фотография и поезия. Учи в Кавказкия медиен институт в Ереван. Паралелно с това следва информационни технологии в Държавния инженерен университет в Армения и публикува три авторски книги с поезия. Завършва курс по фотожурналистика в Датския медиен университет. Работи като фотограф за Armenianow.com, литературното списание “Gretert”, както и за “National Geografic Traveler (Armenia)”. Носителка е на няколко награди за фотография и поезия. Нейни снимки са публикувани както в местни, така и международни медии като “Radio Free Europe”, “The New York Times”, “Le POINT” и други.
В „От принцеса до робиня” Анахит Хайрапетян документира живота на арменки, жертви на домашно насилие. Тя проследява историите на пет такива жени, разказва за случилото се и запечатва условията, които са принудени да понасят. Героините са най-различни – от съселянки на самата Хайрапетян до жена, която завежда съдебно дело и привлича вниманието на нацията към съдбата на своите посестрими с агресивни съпрузи, свекъри и свекърви.
Влад Сокин е документален фотограф, видеограф и мултимедиен продуцент. Той работи по теми като социални, културни, екологични, здравни и човешки права по целия свят, включително зоните след конфликт и природни бедствия. Работи по фото, видео и радио проекти, като си сътрудничи с различни медии, с ООН и международни неправителствени организации. Работата на Влад е публикувана в международни медии като “National Geographic”, “BBC”, “Esquire”, “Le Monde” и други. Носител е на над 10 награди за своята работа и има поне 4 пъти повече участия в изложби и фестивали.
Той попада сред финалистите на конкурса на FotoEvidence през 2012 г. със серията си „Плачещата Мери”. Публикуването на книгата му предизвиква страхотен международен отзвук и успява да задейства промяна в обществото на Папуа Нова Гвинея, но това, което фотографът вижда на място, когато документира своята поредица изглежда така: според статистиката две-трети от жените в Папуа Нова Гвинея са жертви на постоянно домашно насилие. 50% от всички жени са били жертви на сексуално насилие. Местните мъже не уважават своите “мери” (meri на езика пиджин означава “жена”), като постоянно ги бият, често използвайки мачете и брадви.
Даниеле Виласана е фотожурналист на свободна практика, чиято работа се фокусира върху правата на човека, жените, идентичността и здравето по целия свят. Тя силно вярва в силата на фотографията в съчетание с образованието и развитието на общността. От 2019 г. тя е съосновател на “We, Women”, платформа, която изследва важни проблеми в САЩ чрез обществени проекти. Нейни фотографии са включвани в самостоятелни и групови изложби. Могат да бъдат намерени и из страниците на “The New York Times”, “National Geographic” и “Washington Post”.
Даниеле Виласана е финалистка в конкурса на FotoEvidence и World Press Photo за 2018 г. с проекта си „Вътрешна светлина”, разказващ за живота на транс жените в Латинска Америка. Тя проследява историите на няколко трансджендър жени, голяма част от които завършват трагично, преди героините на фотографиите да са навършили 35 години.
Снимки: Иванела Щерева
