Здравко Батембергски е роден 1933 г. в село Свещари, Разградско, в семейството на едър земевладелец, а майка му е начална учителка. Израства в голямо семейно имение, а за него се грижи гувернантка. Той проявява своята чувствителност и страст да рисува света около себе от ранна детска възраст. След 9-ти септември семейството му не е в изгодна позиция. Когато Здравко е 14 годишен, неговият по-голям брат тайно напуска България и заминава за Австралия. Това по-късно става причина младият художник да не бъде допуснат в Художествената академия, а да следва в Учителския институт в Шумен.
През целия си живот Здравко Батембергски е отдаден на изкуството. В годините работи като учител в Разград, но на два пъти напуска работа за по три години, за да се отдаде изцяло на живописта. Картините му намират място в общите изложби след 1960 г. и по-късно става член на Съюза на художниците. Успява да подреди и около 20 самостоятелни изложби, повечето в Североизточна България. Въпреки това формално признание, художникът остава малко познат в национален план и през 1994 г. се изолира още повече от света, изграждайки ателието си в далечно лудогорско селце.
Здравко Батембергски е художник – легенда, каквито се срещат много рядко днес. В тихия си творчески живот той реализира хиляди творби, като много от тях биха намерили своето достойно място редом до картини на неговите вдъхновители Гоген и Матис. През 2019 г. семейството на художника ни повери цялото му творчество, за да може талантът му да получи признанието, което заслужава.
