Каса Висенс (от испански casa – „къща”) е първата къща, проектирана от испанския архитект от Каталуния Антонио Гауди (1852 – 1926). Той е един от най-големите новатори в областта на архитектурата по онова време и дълго след това. Характерният му индивидуален еклектичен стил, описван като смесица от неоготика и ар нуво, носи и белези на сюрреализма и кубизма. Като водеща при него се посочва испанската разновидност на ар нуво, наричана Каталонски модернизъм. Освен със смесването на стилове Гауди се отличава и с включването на различни материали в работите си като желязо, стъкло, керамични плочки и бетон, много от които могат да се видят в тази сграда.
Построена между 1883 и 1885 г. като лятна къща за семейство Висенс, още с този свой проект Гауди демонстрира несравнимия си талант въпреки липсата на опит по това време. Каса Висенс е обявена за световно наследство на ЮНЕСКО през 2005 г. Намира се на „Улица на Каролините” във втория по брой на населението испански град Барселона.
Цялостната концепция на постройката се формира около изграждането на една алтернативна реалност за обитателите на дома, малък свят, откъсващ влезлия вътре от външното пространство. Къщата е огромна триетажна резиденция с особено вътрешно осветление и оригинална вентилация – изобретение на Гауди. Къщата впечатлява още с външния си вид – богата орнаментална украса в стил мудехар с впечатляващ усет към детайла. Забележителни са множеството тухлени конзоли и ъгловата кула, както и богатата облицовка на фасадата от тухли и керамични плочки.
Мудехар (на арабски „домашен“, „питомен“) е наименованието на мюсюлманите, останали да живеят под властта на християнските владетели в Испания в хода на Реконкистата и постепенно обърнали се към християнството. Заедно с евреите се ползват със значителна автономия и покровителство от страна на властите до към средата на XV в. и играят огромна роля за икономическото развитие на отвоюваните области. Едноименният стил на характерното за тях изкуство датира от XII – XVI век. В мудехар като архитектурен стил се смесват арабски и испански влияния.
Стиловата еклектика е ясно изразена във вътрешното пространство. На приземния етаж са помещенията за ежедневна употреба – трапезария в центъра, заобиколена от затворена веранда, както и стая за пушачи и фоайе. Дневната има впечатляващ вид, като от илюстрация на „1001 нощ“. В същото време трапезарията, най-пищно украсеното помещение в къщата, е в типичен ар нуво стил. Стените са покрити с изображения на птици и с ластари с флорални мотиви.
По-личните стаи на семейство Висенс са на първия етаж: две спални, баня и хол. Точно над стаята за пушачи на долния етаж има малка дневна. Таванът на стаичката е украсен с добре познатия от барока псевдо-купол – чрез игра с перспективата сякаш се вижда истински купол, който разкрива гледка към небето. В действителност обаче това е просто реалистичен стенопис.
В Каса Висенс Гауди създава първия си достъпен покрив. Той разполага с пътека около четирите страни на скатния покрив, с извити керемидени плочки за събиране на водата. Характерно за труда на Антонио Гауди е, че вентилационните тръби и комини са също толкова богато декорирани в подобни стилове като самата фасада.
Вторият етаж помещава постоянната колекция, чрез която посетителите могат да проследят над 130-годишната история на Каса Висенс, нейния социален, културен и художествен контекст, както и модернизма през очите на Гауди.
В Каса Висенс посетителите могат да разгледат и временната експозиция „Първата къща”. Линията на времето започва с Виоле льо Дюк и Уилям Морис, които са ключови в обучението на Гауди. След това преминава към велики американски архитекти от първото поколение на Движението за модерна архитектура – Хенри Хобсън Ричардсън, Луис Хенри Съливан и Франк Лойд Райт. Представени са и европейски архитекти от същото поколение – Хендрик Петрус Берлаж, Ото Вагнер и други. Изложбата завършва с различни изрази на ар нуво – Виктор Орта, Ектор Гимар, Чарлс Рени Макинтош и Йозеф Мария Олбрих.
Всеки архитект е представен с една своя къща на изложбата, било то защото тя е първата, която са проектирали и построили, или защото това е собственият им дом. Някои от постройките са представителни домове, което означава конструкция, при която те експериментират със стилове и форми, които по-късно стават характерни за работата на архитекта не само по отношение на архитектурата, но и декорацията и мебелите. Това, което обединява всички къщи от изложбата, е фактът, че са построени приблизително по едно и също време като Каса Висенс.
MoraBanc, частна семейна банка със седалище в Андора, става собственик на Каса Висенс през 2014 г. Преди това сградата е частен имот. Реставрацията на къщата, която започва през март 2017 г., разкрива оригинални полихромни елементи, скрити под различни слоеве, добавени през годините. Целта на реставрацията е връщането на сградата към първоначалното ѝ състояние и запазването на облика на дома. Екип, съставен от архитекти, историци, експерти по творбите на Гауди, химици и фотографи, наред с други, помага за осъществяването на тези цели. За да бъде сградата достъпна, оригиналното стълбище е заменено с модерно, дело на Елиас Торес, Хосе Антонио Мартинес Лапеня и Дейвид Гарсия, и е добавен асансьор, осигуряващ достъп до всички етажи и покрива. Каса Висенс е открита като музей през ноември 2017 г.
Къщата-музей е с вход свободен на 22 май – Денят на Санта Рита. На този ден католическата църква чества литургично празника на света Рита от Каша, майка, съпруга, монахиня, „светицата на невъзможните случаи, една смирена, силна и смела жена с непоклатима вяра”. Образът на Санта Рита от малкия храм, построен през 1927 г., е разположен в ниша, изградена вътре в градината. Затова всяка година на 22 май се провежда литургия в чест на Санта Рита и се благославят розите – традиция, част от историята на къщата и на квартала.
Снимки: Иванела Щерева
