Пламен Павлов

ПламПламен Христов Павлов е български историк, поет, публицист, телевизионен водещ.ен Христов Павлов е български историк, поет, публицист, телевизионен водещ.

Роден е на 12 юли 1958 г. в село Пейчиново, община Бяла, област Русе в семейство на учители. От 1962 г. живее в Русе, където завършва средното си образование. През 1978 – 1982 г. завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода IV – XV век във Великотърновския университет, професор, доктор по история. От 1992 г. е бил хоноруван преподавател в различни университети (Пловдив, Шумен, Варна и др.). Участва в различни форуми и изяви на български общности в чужбина (Украйна, Молдова, Чехия, САЩ, Румъния, БЮР Македония, Западните Покрайнини, и др.). Научен секретар на Трудове на ВТУ (серия история), сп. „Епохи“, член на редколегиите и редактор на редица научни издания. Сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина за БНТ, „Евроком“, СКАТ, „Дестинация България“ и др. През 2005 – 2008 води предаването „Студио история и култура“ на Национална радиомрежа „Фокус“. От юни 2003 г. е автор и водещ на предаването за история и култура Час по България на Национална телевизия Скат. От юли 2018 г. всеки петък публикува статии като водещ на седмичната рубрика „Мистериите на българските земи“ във в. „Труд“, поставяйки акцент на малко познати паметници, личности и събития. През 2018 и 2019 г. се включва в инициирания от проф. Николай Овчаров проект „Мисия България“, заедно с когото изнасят лекции за българското културно-историческо наследство пред учени, студенти, дипломати, приятели на България и представители на българските общности в над десет държави от Европа и Азия.^[1]

В периода 1998 – 2002 г. е Пламен Павлов е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Работи за развитието на хоризонталните връзки между български дружества и организации от целия свят, като поставя акцент на т.нар. исторически общности в Украйна, Молдова, Румъния, Македония, Албания, Гърция, Западните покрайнини и др. Инициатор и участник в създаването на различни научни, културни и обществени проекти: серията от международни научни конференции и издания „Българите в Северното Причерноморие“ (от 1992), на издигането на паметници на кан Кубрат при с. Мала Перешчепина до Полтава (2001), на св. св. Кирил и Методий в Микулчице (Чехия) (2009), и др. Инициатор за създаването на наградата „Света Злата Мъгленска“ за българка на годината от общностите в чужбина (2009), на др. инициативи, насочени към утвърждаването на единството на българската нация и връзките на България с нейните общности извън днешните ѝ граници. В периода 2014 – 2018 г. е член на Българска академия на науките и изкуствата. Председател на Кръг „Будител“ (от 2010 г.). През 2016 година става председател на новосъздадения Център за медиевистични изследвания във Великотърновския университет. През 2018 г. е избран за председател на Фондация „Васил Левски“.

На 22 март 2018 година е обявен за почетен гражданин на Велико Търново.^[2]

Пламен Павлов е автор или съавтор на повече от 400 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия, сред които:

Кратка история на българския народ (в колектив с Ив. Лазаров, Ив. Тютюнджиев, М. Палангурски, София, 1993, 1999; В. Търново, 2004)
Княз Пресиан II (последният владетел на Първото българско царство). Стара Загора, 1993.
Кой кой е в средновековна България (в колектив с Й. Андреев и Ив. Лазаров). София, 1994, 1999, 2012). ISBN 978-619-152-012-1
Хронологична енциклопедия на света, т. VI (в колектив с В. Тъпкова-Заимова и Д.Димитров). В. Тървово, 1995
Българите и османското завоевание (в колектив с Ив. Тютюнджиев, 1995)
Призвани да просияят (в колектив с В. Грудков, В. Търново, 1999)
Залезът на Първото българско царство. София 1999.
Светът след Иисус (в колектив). В. Търново, 1999.
Бунтари и авантюристи в средновековна България^[3]В. Търново, 2000.
В мрака на предчувствието София, 2001.
Istoria Bulgariei (в колектив, Букурещ, 2002 на румънски език)
Българи, италианци, Ватикана (София, 2002, на български и италиански език)
Българи и араби (София, 2003, на български и арабски език)
Съвременна българска енциклопедия, В. Търново, 2003, 1432 стр. (в колектив).
История на българите, т. I (От древността до края на XVI век). София, 2003 (в колектив под ред. на Г.Бакалов).
Православни български манастири, В. Търново, 2004 (на бълг., англ., рус., немски ез.). Текстове: Пл. Павлов, снимки: Ив. Габеров.
Светци и духовни водачи от Македония – (Торонто, 2004).
A bolgárok rövid története. Budapest, „Napkut“, 2005 (в колектив, на унгарски език)
Търновските царици, В. Търново, 2006.
Търновски светци и чудотворци, 2006. Варна, 2006
България – люлка на европейската цивилизация. София, 2007 (изд. и на англ., рус., нем. и фр.ез.)
Българската писменост – европейски феномен, София, 2008, в колектив (изд. и на англ., рус. и фр.ез.)
Българското Средновековие: познато и непознато, 2008
100 неща, които трябва да знаем за историята на България, кн. 1 – 2, 2008.
Ставропигиалният Рилски манастир, София, 2008 (в колектив с арх. Н. Тулешков).
Спартак – синът на Древна Тракия, София, 2009 (на бълг. и англ. ез., в колектив със Ст. Димитров).
Златната Орда и българите, (в колектив с Г. Владимиров), София, 2009.
Българските царици, владетелки и принцеси, София, 2009.
Македония – земя българска, София, 2009 (в колектив с Л. Спасов).
България и българите (Кратка история). София, 2009 (изд. и на англ., фр., нем., рус., итал., исп.ез.)
Българи светци. София, 2010 (в колектив с Хр. Темелски)
Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското средновековие). София, 2010. ISBN 978-954-28-0787-2
Историята – далечна и близка. В. Търново, 2010.
Българи и французи, София, 2010 (в колектив с Р. Заимова, В. Вачкова и др., на бълг. и фр. ез.)
Черни мисли, бели магии (поезия). В. Търново, 2010.
История на България (Енциклопедия за малки и пораснали деца). София, 2011 (в колектив с Р. Манджукова)
Византия и византийският свят. София, 2011 (в колектив с В. Тъпкова-Заимова и Д. Димитров)
Бележити българи, т. 1 – 10. София, 2012 (съставител, отг. редактор, автор)
Българска национална история, т. II (Древните българи. „Старата Велика България“ и нейните наследници в Източна Европа), 2013 (отг. редактор, автор – в колектив с Р. Рашев, Г. Атанасов, Ж. Войников, Г. Владимиров, Н. Хрисимов). В. Търново, 2013. ISBN 978-619-168-060-3
Векът на цар Самуил. София, 2014. ISBN 978-619-152-502-7
Българска национална история, т. III (Първо българско царство, 680 – 1018). В. Търново, 2015 (отг. редактор, автор – в колектив с Г. Атанасов и В. Вачкова) ISBN 978-619-168-142-6
Високи Западни Родопи: Батак – Девин – Доспат. София, 2015 (в колектив с Д. Чешмеджиев и др.) ISBN 978-954-500-303-5
Османските завоевания и Държавата на Духа. В. Търново, 2017 (в колектив с Ив. Тютюнджиев) ISBN 978-619-168-179-2
Българите торлаци, София, 2017 (в колектив с Р. Иванов, А. Комитска, А. Каменова–Борин) ISBN 978-954-378-148-5
Левски – другото име на Свободата. София, 2017 (второ издание – София, 2018) ISBN 978-619-7106-48-0
Хаджи Станьо Врабевски и Тетевенският революционен комитет. София, 2017 (в съавторство с Пл. Митев) ISBN 978-619-7447-00-2
Асеневци / Asen Dynasty. София, 2018 ISBN 978-954-327-120-7
Моята България (Кратка история за млади читатели). София, 2018 (в колектив с Пл. Митев, Л. Любенова, В. Вачкова) ISBN 978-954-01-3767-4
Забравеното Средновековие. София, 2019 ISBN 978-619-7496-14-7
Обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджата (под ред. на Пл. Павлов и Пл. Митев). София, 2019 ISBN 978-619-7447-02-6
Династията на Крум. София, 2019 ISBN 978-619-7496-40-6