Барбизонска школа

Барбизонска школа се нарича художествено течение за реализъм в изкуството, което се заражда в контекста на доминиращия по това време Романтизъм. Барбизонската школа съществува в периода 1830 – 1870 г. Взема името си от френското градче Барбизон, близо до гората Фонтенбло, където се събирали творците. Някои от най-характерни черти на школата са тоналните качества, цветовете, свободата на четката и меките форми.

През 1824 г., Парижкият салон излага творби на Джон Констабъл. Неговите селски сцени оказват влияние върху по-младите артисти по това време и ги карат да изоставят формализма и да черпят вдъхновение директно от природата. Природните сцени стават предмет на техните картини и изместват обичайните декори на драматични събития.

По време на революциите от 1848 година (виж Френска революция (1848)Италианска революция 1848/49Германска революция 1848/49Австрийска революция 1848/49 и Унгарска революция (1848-1849)) артистите се събират в Барбизон, за да последват идеите на Констабъл и правят природата основен обект на изобразяване.

Един от тях, Жан-Франсоа Миле, разширява идеята и освен пейзажи, включва и фигури – селски фигури, сцени от селския живот и работата в полетата. В „Събирачки на класове“ (1857) Миле изобразява три селянки, които прибират реколтата. Няма драма, няма история, просто три селянки в полето. Това са бедни жени, които събират остатъците след като богатите собственици на полето са приключили с жътвата. Собствениците и техните работници се виждат на фона. Тук Миле размества фокуса от богатите и успелите върху тези на дъното на социалната стълба. Освен това Миле не рисува лицата им, за да подчертае анонимността им и маргиналното положение. Наведените им тела представят тежкото им ежедневие. Френският пейзаж става основна тема за Барбизонските художници. В края на 60-те години на 19 век Барбизонските художници привличат вниманието на по-младото поколение френски творци, които учат в Париж. Някои от тях посещават гората край Фонтебло, за да рисуват пейзажи. Сред тях са Клод МонеПиер-Огюст РеноарАлфред Сисле и Фредерик Базил. През 70-те години те ще са сред художниците създали Импресионизма и рисуващи пленер.

Лидерите на Барбизонската школа са Жан-Батист Камий КороТеодор РусоШарл-Франсоа Добини и Жан-Франсоа Миле. Други от членовете са Жул ДюпреКонстант ТройонШарл ЖакНарсис Виргилио ДиазПиер Емануел ДамойАнри АрпиниАлбер ШарпенФеликс ЗиемФрансоа-Луи ФрансеЕмили ван Марк и Александър Дефо. Русо (1867) и Миле (1875) умират в Барбизон.

Американска барбизонска школа
„Летен пейзаж“ (1894), Джордж Инес.

Американската барбизонска школа е група художници, повлияни от френската школа. Те се отличават с простите си пасторални сцени, рисувани направо от природата. Основната тема в картините са селските пейзажи, в които често присъстват селяни или селскостопански животни.

Уилям Морис Хънт е първият американец, който твори в барбизонски стил. Той се обучава при Жан-Франсоа Миле в периода 1851 – 53 г. Когато напуска Франция, Хънт основава студио в Бостън и работи по барбизонски маниер, с което запознава САЩ с този стил. Този подход обаче не е приет до 80-те години на 19 век, а върхът в популярността му е през 90-те години.

Сред известни художници от Американската барбизонска школа са Хенри Голдън ДъртЧайлд ХасамУинслоу ХоумърУилсън ЪрвинДжордж ИнесУилям КийтДжон Франсис МърфиХенри Уорд РейнджърХенри Осава ТанерХорацио Уолкър.

Жан Батист Камий КороИзглед към гората Фонтебло , 1830

Барбизонски пейзаж (ок. 1850), Теодор Русо

Изгряваща луна над Барбизон (ок. 1850-те), Шарл-Франсоа Добини

Брод (1852), Констант Тройон

Старата гора (ок. 1860-те), Шарл Жак

Вил д’Авре (ок. 1867), Жан-Батист Камий Коро

Гората на Фонтенбло (1868), Нарсис Виргилио Диаз

Старият дъб (ок. 1870), Жул Дюпре

https://bg.wikipedia.org/

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.