Борислав Геронтиев е български писател, поет и публицист.
Роден е на 12 август 1943 г. в село Градище, Шуменско. Завършва българска филология в Софийския университет. Трудовата му биография започва през 1963 г. като стругар в завода за товарни автомобили „Мадара“ в Шумен. Година по-късно започва работа като журналист във в. „Шуменска заря“. През 1969 г. става редактор в националното радио. Развитието му продължава във в. „Студентска трибуна“, където преминава през постовете завеждащ отдел, заместник-главен и главен редактор от 1970 до 1978 г. В продължение на дванайсет години е и зам.-главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство „Пулс“. През 1990 г. той става директор на програма „Христо Ботев“ в БНР, а година по-късно оглавява магазинното списание „Модева“.[1]
Геронтиев е на работа в БНТ от 1995 г. като ръководител на направления „Художествени програми“, „Фолклор“ и „Култура“. Програмен директор (2004-2008). Два пъти е изпълнявал длъжността генерален директор на БНТ. [2]
Автор и водещ на фолклорните предвавания „На чист понеделник“ и „Песните на моя народ“ в поп фолк радиото на Кеворк Кеворкян „Сигнал плюс“. Той е и член на журитата на много от поп фолк фестивалите, организирани от компанията „Пайнер мюзик“.[2]
Изпълнителен директор на Националния фонд „Култура“ към Министерството на културата.[3]
Член на журито на националната награда „Иван Пейчев“ през 2009 г.[4], 2013 г.[5] и 2017 г.
Женен е, има дъщеря и син, който е спортен журналист във в. „24 часа“.[1]
Награди
- Носител на наградата за поезия на Съюза на българските писали за книгата „Спомен за вино“ – 1981 г.
- Наградата на ЦК на ДКМС за книгата „Камбани бият“ – 1983 г.
- Наградата на Съюза на българските журналисти за книгата „Кабинет на десетия етаж“
- Носител на Националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ – 2012 г.[6][7]
- Носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“ – 2015 г.[8]
Библиография
Автор е на книги с поезия, проза и публицистика:
- „Име на песен” (1970)
- „Обреден хляб” (1975)
- „Бродове” (1978)
- „Спомен за вино“ (1981)
- „Камбани бият“ (1983)
- „Кладенец в двора“ (1985)
- „Запели ми са, Латино“ (1985)
- „Песните на моя народ“ (1987, 2003)
- „Ей, Маратонец“ (1988)
- „Срамът на срамничето“ (1989)
- „И става все по-страшно“ (1993)
- „Ти ли си, Оня, Който…“ (1994)
- „Между Ботев и Андрешко“ (1996)
- „Като дойдоха, дойдоха” (1998)
- „Триединство“ (2004)
- „Видовден“ (2007)
- „Кабинет на десетия етаж“ (2012)
- „Моята антология“ (2015)
- „Село без черква“ (2018)
