Драгомир Георгиев Шопов е български поет и публицист
Роден е на 13 август 1938 г. в София. Завършва гимназия в София през 1956 г. и специалността българска филология в Софийския държавен университет през 1965 г.[1]
Завежда отдел „Поезия“ в главна редакция „Литература и изкуство“ на Радио София. Заместник-главен и главен редактор на вестник „Земеделско знаме“ (1974-1990). Редактор във вестник „Аз Буки“. Заместник-главен редактор на вестник „Моята вяра“.[2]
От 1969 г. е член на Българския земеделски народен съюз. Кандидат-член на Управителния съвет на БЗНС (1987-1988). След 10 ноември 1989 г. е един от ръководителите на БЗНС „А. Стамболийски“. Член на УС на БЗНС (1989-1990). Член на Постоянното присъствие на БЗНС (1990). Учредител, член на Изпълнителния съвет и говорител на БЗНС „Александър Стамболийски“ (1993-1995). Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС „Ал. Стамболийски“ (1995-1997). Председател на БЗНС „Александър Стамболийски“ (1997-1999). Учредител и председател на Български земеделски съюз „Александър Стамболийски – 1899“ (16 януари 1999).[2]
Четири мандата общински съветник в София. Депутат в 37-о Народно събрание от Парламентарна група на Демократичната левица; заместник-председател на ПГ на Демократична левица. Депутат от Пловдив-окръг в 38-ото Народно събрание от Парламентарната група на Демократичната левица; член на Комисията по култура и медии.[2]
Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.[2]
Заместник-председател на Български антифашистки съюз (от 1994). Заместник-председател на Комитета за правата на човека (от 1995).[2]
Творчество
Пише и няколко стихосбирки за деца. По текст на стихотворението му „Дъга“ Виктор Чучков създава популярната детска песен, която през 1984 г. печели голямата награда „Златна звезда“ на фестивала за детски песни в Болоня (Италия).[3] [4]
За стиховете му е характерно вглеждането във вътрешния свят на човека, философските обобщения за смисъла на човешкия живот, неразривната връзка между поколенията („Старата къща“).
Интелектуално по своя характер, с философска дълбочина и екзистенциална предразположеност, творчеството на Драгомир Шопов заема важно място в развитието на съвременната българска поезия.
Библиография
- И безсмъртно остава сърцето, изд. Никола Вапцаров, 2010, ISBN 978-954-9326-22-2 [5]
- Храбростта и мъката на България: Поетична антология, изд. Пропелер, 2010, ISBN 978-954-392-056-3
- Ветровитите хълмове, (с Георги Андреев), изд. Труд, 2009, ISBN 978-954-528-891-3
- Запази ни, любов!, (илюстр. Евгений Босяцки), изд. Бул Корени, 2009, ISBN 978-954-798-042-6
- Небе и корен, изд. Захарий Стоянов, 2008, ISBN 9789540901695
- В кръга на залеза, изд. Фонд. Земята и хората, 2007, ISBN 978-954-91773-4-3
- През прозореца на времето, изд. Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2006, ISBN 954-07-2398-1, ISBN 978-954-07-2398-3
- Вечните букви на живота, изд. SPS Print, 2002, ISBN 954-8217-11-2
- Сричка от небесно слово: Лирика, изд. Христо Ботев, 2001, ISBN 954-445-747-X
- Котка в килера, изд. Фонд. здраве за децата – бъдеще, 1999, ISBN 9549872017, ISBN 9789549872019, стихосбирка за деца
- Стъпки във времето: Есета, спомени, размисли, интервюта, изд. Булгарика, 1998, ISBN 954-8378-61-2
- Биография, изд. Орел рак и щука, 1996, ISBN 954-8831-12-0
- Малкия художник, 1989, стихосбирка за деца
- Задълго тук, 1988
- Да не лъжем живота, 1987
- Въздух за песен, 1987
- Непослушен влак, 1986, стихосбирка за деца
- Преди да се завърна, 1984
- Летопис за началото, (илюстр. Димитър Войнов), изд. Издателство на БЗНС, 1982, поема
- Какво запомних от деня, 1979
- Трева и сняг, 1979
- Ветровете нямат възраст, 1974
- В една капка дъждовна, 1970
- Отключена врата
- Ранено време
- Неприютени дни, изд. Български писател, ISBN 954-443-274-4
- Сянка от мечти