Завършва Художествената гимназия през 1963 г. и специалност живопис във ВИИИ „Николай Павлович“ през 1969 г. в класа на проф. Ненко Балкански.
От 1969 г. участва в общи художествени изложби, самостоятелни изложби прави през 1976, 1981 и 1984 г. Между 1972-73 г. води занятия в Художествената гимназия, а в периода 1973-75 е асистент в Архитектурния факултет на ВИАС.
Създава живописни платна в жанровете фигурална композиция, портрет, както и графични творби – литографии и офорти. Творби на Майсторов са притежание на НХГ, СГХГ, галерии в страната и частни колекции в чужбина.
През 1979 г. получава втора награда на изложбата „Леонардо и ние“.[1] Удостоен е с националните награди за живопис „Захарий Зограф“ за 2004 г.[2] и „Владимир Димитров – Майстора“ за 2017 г.[3][4]
За Майсторов арт критикът Георги Лозанов казва, че вероятно е българският художник с най-много автопортрети – над 80.[5]
