Фотографът зад кадъра “Майка мигрант”

доротея ланг

Доротея Ланг е един от най-влиятелните фотографи на 20-и век.

Родена е на 26 май 1895 г. в  Ню Джърси под името Доротея Маргарета Нуцхорн. Сменя бащиното си име Нуцхорн с фамилното име на майка си – Ланг, след като баща ѝ напуска семейството. Тогава тя е на 12. Това е втората голяма травма в живота на Ланг. На седемгодишна възраст Доротея се разболява от полиомиелит, десният ѝ крак остава по-къс и тя куца цял живот.

Доротея Ланг

След като завършва фотография в Колумбийския университет в Ню Йорк, Доротея Ланг стажува в няколко местни фотографски студия. Тя мечтае да пътува и да види света, но пътешествието ѝ приключва в Сан Франциско, където се установява, след като става жертва на обир.

Не след дълго Ланг отваря фото студио, специализирано в портретна фотография. Тя снима местния елит. След това излиза на улицата, където я привличат тъгата, трудността, мизерията, които повечето американци подминават. Става известна като „документален” фотограф.

Ланг заедно с втория си съпруг Пол Тейлър документира бедността в селските райони. Кадрите ѝ приковават вниманието към тежкото ежедневие на работниците в Америка, към непосилния труд и мизерията, в която живеят мигрантите по време на Голямата депресия. Разпространени безплатно на вестници в цялата страна, трогателните изображения на Ланг стават икони на тази ера.

Доротея Ланг умира от рак на хранопровода на 11 октомври 1965 г. на седемдесетгодишна възраст в Сан Франциско. По това време вече има няколко внуци и правнуци от двете си деца от първия брак и трите си доведени деца.

Три месеца по-късно Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк представя ретроспективна изложба на нейните творби. Това е първата такава еднолична изложба на жена фотограф. През февруари 2020 г. същият музей отново представя фотографиите на Ланг с надслов „Доротея Ланг: думи и картини”.

През 2003 г. Ланг заема място в Националната зала на славата на жените. Три години по-късно начално училище е кръстено на нея в Нипомо, Калифорния, близо до мястото, където е заснела „Майка мигрант”. През 2008 г. тя става част от Залата на славата в Калифорния, разположена в Калифорнийския музей за история, жени и изкуства – нейният син Даниел Диксън приема почетите на нейно място. През октомври 2018 г. родният град на Ланг Хобокен, Ню Джърси я удостоява със стенопис, изобразяващ нея и две други видни жени от историята на Хобокен, бейзболистката Мария Пепе и Дороти Макнайл, сплотила афроамериканската общност в града..

 

Известни кадри на Доротея Ланг

„Майка мигрант” (1936)

Известният кадър „Майка мигрант“

По времето на Голямата депресия през 30-те години на ХХ в. в САЩ е сформирана програма към Администрация по фермерската сигурност, която да повиши информираността за бедните фермери и да им предостави социална помощ. През 1936 г. назначената по програмата Доротея Ланг се среща с една майка със седем деца, живеещи в самоделен лагер на полето в Нипомо, Калифорния. Ланг запечатва мъката на семейството в серия от снимки, като именно „Майка мигрант” е определяна като най-впечатляваща. Тя се превръща в символ на Голямата депресия в САЩ.

Жената от снимките се казва Флорънс Оуенс Томпсън и е принудена да живее на полето с децата си и други работници, загубили препитанието си след болест по бобовите култури в областта. Самоличността на жената остава неизвестна 40 години след заснемането на тези материали. Фотографът не пита за нейното име, само разбира, че е на 32 години.

Едва през 70-те години става ясно, че това е Флорънс Оуенс Томпсън. Самата Флорънс коментира снимките със смесени чувства. От една страна тя е щастлива, че е успяла да привлече внимание и подкрепа за региона, но от друга семейството ѝ така и не печели от снимките. Чак през 1983 г. снимката изиграва роля в живота ѝ, когато американци успяват да съберат дарения на стойност 35 000 долара за лечението ѝ. Въпреки това тя умира от рак същата година.

Интересното в снимката е, че всъщност използваният фотографски метод е постановъчен, не репортажен, както бихме предположили. Майката позволява на Доротея Ланг да избере позата, в която да застане семейството.

Фокусът автоматично попада върху майката, защото на лицето ѝ блести светлина, дясната ѝ ръка води към лицето, а децата са обърнати към нея. Тревожността на лицето ѝ показва истинска човешка емоция, която трудно би била постигната чрез мимики. Изглежда разтревожена и уморена. Бръчките около очите ѝ биха били необичайни за друга жена на нейната възраст – едва на 32, но те са визуален показател за всичко, през което е преминала, за да запази семейството си.

Очите ѝ сякаш гледат към несигурното бъдеще, а дясната ѝ ръка докосва ъгъла на устата ѝ в несъзнателен жест на безпокойство. По-големите деца се притискат в тялото ѝ в ням призив за утеха, но тя, изглежда, не забелязва нито тях, нито камерата на Ланг.

Позицията на децата с гръб към обектива ги дехуманизира, подчертавайки тяхната безнадеждност. Така още повече се набляга върху ролята на майката. Децата би трябвало да са щастливи, символ на любов, радост и развитие. Бебето е едва забележимо – ако целта на фотографията бе да предизвика усмивка, то щеше да е главното действащо лице. Но тук то е скрито, сякаш майката се опитва да го предпази от суровия свят, в който то ще трябва да израсне.

Скъсаният ръкав на майката е индикация за социалния им статус, ако изобщо може да се говори за такъв по време на Голямата депресия. Дрехите заедно с едва показания кол, прикрепящ покрива на самоделния лагер, показват мизерията на това семейство.

Фотографът заснема толкова близък портрет, защото така приближава зрителите до обекта и прави снимката по-лична. Успява чрез кадъра да предаде мъката на едно семейство и на едно бъдещо поколение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.