Боян Ангелов

Боян Ангелов Иванов е български писател.

Роден е на 27 август 1955 г. в Панагюрище^[1] Завършва Философия и Българска филология в Софийския държавен университет. Печели аспирантура в Института за философски изследвания при БАН и през 1992 г. получава научната и образователна степен доктор след защитен докторат.

Работи като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. От 1990 до 2002 г. е главен редактор на сп. „Читалище“. Бил е зам.-председател на Съюза на народните читалища, след това – председател на фондация „Читалище-1870“, издател на сп. „Читалище“. От 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария, където завършва антропософска педагогика и социална психология с признат докторат, преподавал и специализирал в областта на гьотеанистиката, антропософската естетика, историята на философията, социалната и педагогическа психология. От края на 2012 г. е директор на издателство „Български писател“. От юни 2014 г. е председател на Съюза на българските писатели.^[1]

Член е на Съюза на българските журналисти.^[1]

Негови творби като самостоятелни книги или участия в сборници и периодични издания са превеждани на редица езици: руски, английски, френски, немски, украински, чешки, полски, унгарски, сърбохърватски, гръцки, испански, италиански, турски, китайски, фламандски, норвежки, японски, арабски и др. Превежда от немски, руски, френски и гръцки език.^[1]

Член е на Националния съвет на Българската социалистическа партия.^[2]

• Носител на Националната награда за поезия „Яворов и морето“ в Поморие (2008)
• Носител на Международната литературна награда „Гогол“, учредена от медия клуба в Чернигов със съдействието на Националния съюз на писателите на Украйна (2014, заедно с Елка Няголова и Димитър Христов, както и още 11 украински литератори и бизнесмени)^[3]
• Носител на Международната литературна награда „Григорий Сковорода“ (Украйна, 2015, наред с Елка Няголова и още 8 литератори)^[4]
• Носител на Националната награда за литературна критика на Министерство на културата и Община Панагюрище „Нешо Бончев“ (2014)^[5]
• Носител (заедно с Румен Денев) на Националната награда за патриотична поезия „Иван Нивянин“ в Борован (2014)^[6][7]
• Носител на Международната литературна награда „Книжовен Дедал“ (Македония, 2015)
• Носител е на Националната награда за литература „Захарий Стоянов“, учредена от едноименното издателство (2016)^[8][9][10]
• Носител е на Националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ (2016)^[11][12][13]
• Носител е на Националната литературна награда за поезия „Слав Хр. Караславов“ (2017)^[14]
• През 2017 г. е номиниран от дружествата на писателите в Пазарджик и Хасково към Съюза на българските писатели за наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ на Община Сливен^[15], но за носител е избран актьорът Ивайло Христов^[16].
• Носител на Националната литературна награда „Богдан Овесянин“ в Стрелча (2018)^[17][18]
• Първи носител на Националната награда за литература „Христо Смирненски“, учредена от Българската социалистическа партия и Съюза на българските писатели (2019)^[19]

• Поезия на български език

  • „А върху ножа – детелина“ – издателство „Народна младеж“, 1985
  • „Животът остава“ – издателство „Народна младеж“, 1989
  • „Разрушение на естетиката“ – издателство „Сателит-55“, 1990
  • „Тиара“ – издателство „Читалище“, 1991
  • „А момичета светят от смях“ – издателство „Рал колобър“, 1994
  • „Делтата на другия живот“ – издателство „Богианна“, 1995
  • „Скали от вятър“ – издателство „Богианна“, 1997
  • „Еос“ – издателство „Български писател“, 1998
  • „Помилване“ – издателство „Богианна“, 2002
  • „Цветовете на тъгата“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2003
  • „Протагонистика“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2005
  • „Поетеон“ – огледални хайку – издателство „Богианна“, 2005
  • „Пристанище в средата на душата“ – издателство „Фондация Читалище 1870“, 2005
  • „Съзерцание“ – издателство „Богианна“, 2006
  • „Византийска мозайка“ – издателство „Български писател“, 2008
  • „Отрицание на отрицанието“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2009
  • „Ъндърграунд“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2012
  • „Разговор с мълчанието“ – издателство „Богианна“, 2012
  • „Хълмовете нямат полумрак“ – издателство „Български писател“, 2013
  • „59 отстояния“ – издателство „Български писател“, 2014
  • „Далнина“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2015
  • „Едикула“ – издателство „Богианна“, 2016
  • „Поледица“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2016
  • „Помръкнала е реката“ – издателство „Български писател“, 2017
  • „В сянката на хоругвите“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2017
  • „Последна риза“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2018
  • „Почти на поглед“ – издателство „Богианна“, 2019
  • „Реставрация на обелиска“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2019
• Образът на съвременника в младата българска и съветска поезия“ (монография). Издателство на Отечествения фронт, 1984
• „Античната философия и Българското възраждане“ (монография). Издателство „Богианна“, 1995
• „Справедливо е българинът да е българин“ (монография). Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998
• (в съавторство) „Очи в очи“ (сборник с кратки очерци). Издателство „Мултипринт“, 1998
• „Виделина“ (монография). Издателство „Богианна“, 2005
• Енциклопедия „Панагюрище“. Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2007
• „Нешо Бончев в контекста на Българското възраждане“ (монография). Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2009
• „Светлописите на Черновежд“ (монография). Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2010
• Енциклопедия „Възрожденски читалища“. Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2011
• (в съавторство) „Речник на панагюрския говор“. Издателство „Богианна“, 2014
• „Отблясъци от яснописи“ (есета, отзиви, интервюта). Издателство „Бон“, 2015
• (в съавторство) „Духовният венец на Панагюрище“ (исторически очерк). Издателство „Богианна“, 2015
• „Пътища от думи“ (статии, есета, отзиви). Издателство „Богианна“, 2017
• „Марин Дринов“ (монография). Издателство „Захарий Стоянов“, 2020

https://bg.wikipedia.org/

Боян Ангелов

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

Върли турци съсипаха Кукуш.

Хитри гърци го сториха пепел.

Слушаш песен трагическа, слушаш

как войвода душмани утрепал.

Тези горестни вардарски песни

ги повиват в предсмъртни кошули

и са струни на див буревестник.

Той стъмените угари брули.

Бежанските кервани се влачат

към Балкана с реките му бързи.

Виж, сирачета хилави гвачат

клисав хлебец, омесен със сълзи.

А над Витоша, сънна кокона,

дето все си настъпва полите,

плава облак подобно икона

и от нея дъждецът полита

към града, този стар чорбаджия,

който хърка, сънува и стене…

Щом с мечта си сроден, завържи я

за лъчите, напред устрелени!

Друг да лази по стълбата стръмна

сред лъжата, че все ще е първи.

От Владая на запад се съмна,

а Владая на изток е в кърви!

Спят каверни дълбоки и неми

под лицето, по-жълто от пясък.

Виж, момиче върви с хризантеми

на локалите в мътния  блясък!

Виждаш как ескадронът полита

и се губи в предела далечен,

как Йохан сред мъглата се скита,

от картечния екот привлечен.

В канарите път как се проправя,

ако няма и капчица вяра?

Всичко старо върви към забрава,

ала в новия ден се повтаря.