Михаил Николов Розов е български просветен деец и революционер

Михаил Николов Розов, наричан Мишето,[1][2] е български просветен деец и революционеркостурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и участник в Илинденско-Преображенското въстание.

Роден е  на


Роден на

1874 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес Верга, Гърция. Брат е на дееца на ВМОРО Манол Розов. Учи в Костурското българско третокласно училище.[3] През 1896 година завършва с осмия, последен випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[4] В гимназията е привлечен към ВМОРО. След завършването си учи няколко семестъра философия в Загребския университет.[2] В 1896 година учителства в Дойран,[5] във Воден (1898) и за две години (1899 – 1902) става директор на българската прогимназия в Костур.[6]

Паралелно с просветната Розов заедно с Лазар Поптрайков и Кузо Стефов Розов развива и активна революционна дейност в родното си Костурско. През 1900 – 1901 Михаил Розов е в ръководния комитет в Костурско, а през януари 1902 година Гоце Делчев го поставя за легален член на ръководното тяло. През септември 1902 година е арестуван по разкритията на Йосифовата афера, осъден е на смърт</ref> Осъден е на смърт.[7] и лежи в Корчанския затвор до февруари 1903 година, когато е амнистиран.[8]

На Смилевския конгрес е изран за член на горското представителство с Лазар Поптрайков, Манол РозовПандо Кляшев и Васил Чекаларов. По време на Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Поптрайков, Розов и Чекаларов сформират наказателна чета в Костурско. След това Чекаларов е заменен с Иван Попов и с чета от 650 въстаници, се отправят през Леринското полеМориховските планини, Прилепско, а после и в Тиквешко където въстанието е много слабо. Михаил Николов се завръща с 400 четници в Костурско, където и четата се разпуска.

Михаил Розов

„Революционното движение в Костурско“, 1937

След неуспеха на въстанието заминава за България. Продължава да изпълнява мисии на ВМОРО, като веднъж пътува за среща със сръбски представители в Белград. През Балканските войни е на финансова служба в Македония, а през Първата световна война е войник от 18-а допълнителна дружина. След войната се установява във Варна, където е финансов чиновник и е участник в местното македонско братство и в Илинденската организация.[9]

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:

Михаил Николов (Мишето) от с. Бобища, градски (класен) учител, свършил курса на българската реална гимназия в гр. Солун и няколко семестъра по философия в Загребския университет, ръководител и пополеколски районен войвода след Манол Розов, твърде рано напусна родната си страна, която много е очаквала от него.[2]

Подпомага издаването на Алманах Македония.[10] Умира във Варна на 1 август 1935 година. В 1937 година посмъртно излизат спомените му „Революционното движение в Костурско. Спомени“.[11][12][13]

Творчество

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *