Проект „Музыка мира“ е иницииран в чест на победата над хитлерофашизма по време на Втората световна война и има за цел да приобщи широките обществени слоеве в страните на Запардна и Източна Европа – Германия /градовете Берлин и Торгау/, Австрия /Виена/, България/Пловдив/, Русия Прохоровско поле, Белогородска област, където се е състояло повратното за изхода на войната танково сражение/.
„Музыка мира“ е международен музикален формат, диалог за мирното съвместно съществуване, прослава на човешката сила и дух.
Плановете на проекта предвиждаха на 8 май едновременно на 5 места по света да прозвучи „Ленинградската симония“ в изпълнение на водещи национални оркестри, но поради световната пандемия от COVID -19, това се оказа невъзможно и всяка страна трябваше да намери свое решение за отбелязването на юбилея.
Концертът в Пловдив ще се състои на 22 август 2020. В него ще вземат участие 95 музиканта от Пловдивската опера под палката на маестро Диан Чобанов. Седма симфония на Шостакович е велико произведение, което отразява не само волята за победа , но и неустоимата сила и дух на руския народ. Музиката е хроника на военните години. Всеки звук разказва история.
Дмитрий Шостакович започва да композира вариации от бъдещото произведение още през 1935 г. в жанр Passacaglia. През лятото на 1941 г. първата част е напълно готова. Шостакович разказва: „ Работех по-бързо от всякога. Не можех да правя нищо друго. Наколо беше ужасно. Война. В музиката си просто исках да уловя образа на страната ни, която се бореше толкова отчаяно. В първия ден на войната вече бях започнал работата си. Тогава живеех в консерваторията, както много други музиканти. Композирах, но бях и боец. Не спях и не ядах”. Няколко дни преди началото на 1942 г. творбата е изцяло готова. Първото изпълнение е в Куйбишев, където е евакуирана трупата на „Больщой театр”- 5 март 1942 г. Репортери от различни страни идват на премиерата. Оценка на музикалната критика и публика е повече от висока. Най-известните филхармонични общества по света искат партитурите. Първите изпълнения зад граница са няколко месеца по-късно в Лондон, Лондонски симфоничен оркестър с диригент Хенри Вуда и в Ню Йорк под палката на Артуро Тосканини. От тук нататък музиката тръгва по целия свят.
На 9 август 1942 г., когато според плана на Хитлер Ленинград е трябвало да бъде превзет, навсякъде звучи Симфонията на Шостакович.
Подготовката за този концерта започва още през зимата, а партитурата е доставена от самолет, неизвестно как промушил се през блокатата, продължила 872 дни. Много от професионалните музиканти вече са загинали в битка или починали от глад, високоговорителите съобщават, че се издирват живи музиканти, докарват валдхорнисти, тромбонисти и цигулари направо от близката фронтова линия. Решено е, че ще дирижира Карл Елиасберг, за първите репетиции го довличат на шейна, защото няма сили да ходи. Отначало се събират 9 човека, после стават повече и повече…..започват репетициите. Това е началото на този единствен и най-страшен концерт на всички времена. Звучат страданието, болката, ужасът от войната и накрая – несломимата вяра на съветските хора в победата. Тържествено, страшно и почти жестоко ликуване, разтърсващо сводовете на залата. Велика музика, написана с кръв!
„Музиката е моето оръжие“, заявява Шостакович. Портретът му е поместен на корицата на сп. „Тайм“ от 20 юли 1942 г.
Командващият Ленинградския фронт ген. Говоров през цялото време на концерта поддържа масиран огън срещу вражеските батареи, за да не пречат снарядите им на музиката! По думите на знаменития цигулар и диригент Давид Ойстрах по време на войната симфонията на Шостакович наистина е звучала като „пророчество за победата над фашизма“. Германците, станали неволни слушатели, са изумени. Един от немските войници по-късно споделя: ”В деня на изпълнението на Ленинградската симфония разрахме, че ще загубим не само битката, но и цялата война.Тогава почувствахме силата на руския народ, който можеше да преодолее всичко”
Изпълнител на проекта е Фондация за културни и образователни програми „Открито море“ – Москва, под патронажа на Посолството на Руската Федерация в Р.България.
Автор: Оля АЛ-АХМЕД
