Иван Мърквичка оставя ярка следа в многообразната картина на зараждащия се художествен живот на следосвобожденската българска култура. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, като образец в този жанр е прочутата му картина „Ръченица“. Тези композиции са своеобразна емблема на времето. И ако в тях е отразено традиционното ежедневие, то портретите представят новата свободна личност.
Той е сред основателите на първото ни художническо дружество, сред организаторите на първите изложби, сред инициаторите на първото специализирано списание за изкуство. Участва активно в създаването на Държавното рисувално училище през 1896 г. (днес Национална художествена академия) и е негов първи директор и професор по живопис до 1921 г.
Мърквичка e роден в село Видим при Дуба, Чехия, на 23 април 1856 г. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия. Преди да дойде в България той работи като учител в Прага и рисува портрети в духа на мюнхенската академична живопис в тъмен колорит и гладка фактура, с фина мазка: „Майка ми“ (1880), „Баща ми“ (1880) и др.
Мърквичка идва у нас по покана на правителството на Източна Румелия и става учител в Пловдив през 1881 г. Борбата за Съединението е в разгара си и Пловдив е превърнат в културен и социален център. Така Мърквичка се сприятелява с Петко Славейков, Иван Славейков, Константин Величков, който дори ходи на уроци по рисуване при него. Заедно обсъждат създаването на Първото рисувално училище в Пловдив.
През 1886 г. урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в 2 съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. От пловдивския период са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар“ (1883, НХГ), „Сакаджии“ (1887, НХГ), „Циганска веселба“ (1887, НХГ), „Птицепродавец“ (1887, НХГ), „Пазар в Пловдив“ (1888) и др.
През 1889 г. се установява в София. През 1894 г. Мърквичка илюстрира първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов. Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.
След повече от 4 десетилетия се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938 г. Ето и 10 от най-впечатляващите произведения на Иван Мърквичка.
1. „Ръченица“
2. „Пловдивски пазар“
3. „Шопско хоро“
4. „Сватба в Момчиловци“
5. „Портрет на Петко Славейков“
6. „Търговци на Босфора“
7. „Македонска българка от Скопска Черна гора“
8. „Българка от Смилево“
9. „Македонска българка“
10. „Автопортрет“
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
Източник-https://www.10te.bg/
