Време разделно

„Време разделно“ е роман на българския писател Антон Дончев, издаден през 1964 г. Творбата е създадена само за 45 дни. Събитията, описани от Антон Дончев, би трябвало да са се случили през 1668 г. в Кръстогорската област в Родопите.^[1] Достоверността на източниците, на които се базира романът, е подложена на сериозни съмнения.^[2]

През пролетта на 1668 г.^[3] еничарят Караибрахим заедно с отряд от 120 конници пристига в родопската долина Елинденя, за да потурчи (ислямизира) местните православни българи. Три села, Просойна, Заград и Подвис, са разположени покрай реката. Турците спират край гробища, където Манол и поп Алигорко, по местен обичай, изравят костите на мъртвец – починалата съпруга на овчаря. Турците ги разпитват пренебрежително за имената на селата и продължават пътя си. Двамата българи се връщат в Подвис при воденицата на дядо Галушко Белия, където са Елица и Севда. Поп Алигорко съобщава на стареца, че са пристигнали отряд от спахии. Караибрахим и хората му се настаняват в огромния конак на Сюлейман ага в село Просойна.

Селяните от Елинденя решават да скрият жените и децата. Караибрахим нарежда да се съберат първенците на селото, като заповядва за това да му съдейства Сюлейман ага. Село Чепино е опожарено. Жителите му търсят спасение в съседните планини. Манол търси помощта на Сюлейман ага за да ги поведе срещу еничарите. Но агата не може да се вдигне срещу падишаха. Първенците се събират в конака. Заявяват на Караибрахим, че вярата си няма да дадат. Дошло е време разделно.

Персонажи

• Караибрахим – спахия, пратен да потурчи долината Елинденя.
• Манол – силен и горд овчар, осиновен от дядо Галушко.
• Абдула Венецианеца – ислямизиран венецианец, пленник на Караибрахим. Преди италиански благородник, който се включва в защитата на Кандия.^[3]
• Дядо Галушко Белия – воденичар, осиновил Манол.
• Сюлейман ага – господар на долината Елинденя.
• Поп Алигорко – монах и свещеник от Атон.
• Момчил – син на Манол.
• Елица – годеница на Момчил.
• Севда – вдовица, влюбена в Манол.

Екранизация

Романът „Време разделно“ е екранизиран през 1988 г. от режисьора Людмил Стайков. Премиерата на филма е с идентичното име на романа, но впоследствие филмът е преименуван, следвайки англоезичния превод за разпространение на филма, който е „Време на насилие“ (Time of Violence). Филмът се състои от 2 части: „Заплахата“ и „Насилието“. Втората част на филма пресъздава събитията от втората половина на 17 век до 1668 г.

• „Вече две десетилетия продължава османската обсада на венецианска Кандия (днешния Ираклион на о-в Крит). Родопите са стратегически опорен пункт за битката, но християнското им население е потенциален източник на нестабилност. Султанът издава ферман то да бъде обърнато в правата вяра. Свещените гори и долини, където според преданието се е родил Орфей, пропищяват от ятаганите, налагащи чуждата религия с кръв и пожарища. В долината на река Елинденя е изпратена спахийска (наемна) войска начело с еничаря Караибрахим, който е родом от тези места.“
• Актьорски състав:
  • Караибрахим – Йосиф Сърчаджиев
  • поп Алигорко – Руси Чанев
  • Манол – Иван Кръстев
  • Севда – Аня Пенчева
  • Венецианеца – Валтер Тоски
  • Сюлейман ага – Васил Михайлов
  • Елица – Калина Стефанова

• Режисьор: Людмил Стайков,
  • Сценаристи: Людмил Стайков, Георги Данаилов, Михаил Кирков, Радослав Спасов,
  • Оператор: Радослав Спасов,
  • Музика: Георги Генков,
  • Художник: Георги Тодоров

При всички твърдения на Дончев, че се придържа към историческата истина, съществуват основателни съмнения, че авторът възпроизвежда в своята творба не реални исторически събития, а историографски мит, който се базира на няколко недостоверни източника, публикувани през втората половина на 19 век.^[4] Единствено сигурно е, че еничарите потеглят от Истанбул заедно с Фазъл Ахмед паша и неговия антураж на 25 май 1666 г. отправяйки се за Одрин, откъдето преминават по суша през Македония и Тесалия, за да се натоварят на кораби в Евбея за участие в обсадата на Кандия по време на кандийската война.^[5] Султан Мехмед IV в края на 1667 г. пристига при еничарите разположени в Тесалия откъдето да получава по-бързо информация за хода на военните действия на Крит. На 25 септември 1669 г. османската армия влиза триумфално в крепостта на Кандия, а султана се разплаква от радост.^[6]

На многократно отправяните критики за това, че романът е поръчков, Антон Дончев отговаря: