В Музей-галерия „Анел” представиха книгата „ВЕЖДИ”

Председателят на Комисията за култура и медии в Народното събрание Вежди Рашидов представи автобиографичната си книга “Вежди” в Музей-галерия „Анел”, който се намира в едноименния хотел в столицата, известен с най-богатата изложена колекция на български автори на изобразителното изкуство.


Събитието уважиха хора от артистичния, политическия и бохемския елит от цялата страна. Част от гостите – Президентът Първанов, вицепрезидентът Илияна Йотова, поета Ангел Симеонов – домакин на тържеството, проф. Валери Стефанов, депутати от парламентарната група на ГЕРБ, писателят Антон Дончев, звездите на българската естрада Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Васил Найденов, композиторите Стефан Димитров и Ценко Минкин – председател СБК, Мариус Донкин – директор на Народния театър Иван Вазов, артистите Георги Мамалев, Неда Пелитева, Антон Радичев, Калин Сърменов, Елена Петрова, художниците Валентин Старчев, Николай Янакиев, Захари Каменов, Чавдар Петров, Иво Хаджимишев, писателите Христо Стоянов, Борислав Геронтиев и др.


Големият приятел на Вежди Рашидов поета Ангел Симеонов прочете стихотворението „В живота влюбен” посветено на него.

В живота влюбен
на приятеля ми Вежди, 2016

Умирам всеки ден…
и всеки ден се раждам.
Вървя из улиците опустели
със вятъра, вървя и му разказвам
спомените избелели,
останали далеч зад мен.
И всеки миг от всеки спомен
кънти в душата ми като камбана,
пробудена след тежък сън.
Умирам всеки ден,
но се прераждам със утрото
на нощи бели
със болка трепнала в гърдите
и вяра във мечтите смели.
Вървя под цъфналите клони
по път, във времето изгубен…
Сподавен вик във стон отронен:
„Смъртта е там, зад мен остана,
а аз вървя – в живота влюбен.
Жив съм, жив съм!… Друго няма.”

 

За книгата „ВЕЖДИ”:

„За нещата, за които много често съм мечтал, и нещата, които дори не съм сънувал, че ще бъдат част от моя живот. Всичко това е от желанието ми да го предоставя на моите приятели като разказ в снимки, в спомени на хората за мен – да разкрия част от всекидневието си, от доброто и злото, което ме е съпътствало цял живот…“

Така започва една наистина необикновено книга, озаглавена само с една дума ВЕЖДИ.
Книгата е житейската изповед на човека и твореца Вежди Рашидов.
Целият му живот сякаш минава като на филмова лента през страниците чрез неговите спомени, разказите на приятелите му, съученици и състуденти, поети, писатели и художници, с които съдбата го среща. Тя показва мястото на Вежди Рашидов в българското и световно изкуство, разкрива все още незавършилата негова битка да се докаже, да бъде най-добрият, да се съизмерва с най-добрите постижения на човечеството в областта на изкуството

„Вежди е човекът-ключ към вратата, която няма да изчезне, много секретен, може би сакрален“ казва за него Любомир Левчев.
Да, Вежди е ключ към приятелства, които нямат цена, към обич, не подвластна на времето. Той е ключ, който отваря врати по целия свят – в Лондон и Токио, в Париж и Москва, в Дубай и Делхи, в Рим и Палма де Майорка, в Атина, Анкара и Ереван. Папи и патриарси, президенти и султани отварят за него покоите си, премиери и министри се захласват по изложбите му, колекционерите трупат пластиките и акварелите му.

Днес, с погледа назад към своите все още ненавършени 70 години, Вежди признава за най-голямото си богатство на живота си: „Седях на една маса с достойно хора, които няма кой да ги измести в близките 100 години от мястото им в националната култура“

Книгата на Вежди Рашидов разказва за всички тях.
А тази вечер той им се поклони за всичко това, което са преживяли заедно.