Диего Веласкес – художникът на истината или художникът на илюзията

Стойността на неговото изкуство в развитието на световната живопис е безценна, а творческото му наследство служи като източник на вдъхновение за изключителнитe френски майстори от 19. век.

Определян като най-големия художник на испанската школа, той е роден в Севиля през 1599 г. Успява да получи добро образование и от ранна възраст израства като любознателно дете, бързо се научава да чете и съвсем млад започва да събира собствена библиотека, която до края на живота на художника се превръща в монументална колекция. Съдейки по темите на книгите и ръкописите на тази библиотека, Веласкес през целия си живот сериозно се интересува от литература, архитектура, история, философия, математика и астрономия, чете на латински, италиански и португалски език. На 12-годишна възраст Диего Веласкес решава да стане художник. Започва работа в севилската работилница на Франсиско Ерера Старшата, а след това и в работилницата на художника Франсиско Пачеко. През 1623 г. художникът е поканен на двора на крал Филип IV, за да служи като придворен художник.

Въпреки че Веласкес остава един от най-известните придворни художници на испанския крал, той получава най-голямата слава, благодарение на прогресивната си портретна и предметна живопис. Именно заради това го наричат „художник на истината“. Той успява да създаде изключително индивидуалистични и впечатляващи произведения. Веласкес остава един от най-важните художници на испанския „Златен век“ и на световната живопис като цяло.

Извън голямата си натовареност, заради множеството кралски поръчки, художникът отделя време, за да създаде и сюжетни портрети на обикновени хора и сцени, свързани с бита извън аристократичните кръгове. Веласкес успява да се пребори с общественото мнение, което по това време счита подобни композиции за унизителни или меко казано – излишно разточителни.

Непосредствеността на художника се отразява в неговите творби: стилът на рисуване на испанския майстор е имал фотореалистичен характер, което също е техника, която по това време е революционна. Той разработва свои собствени методи за точно изобразяване на детайли и нюанси, включително специфично използване на светлината, цвета и формата. Не без основание той е наричан ранния предвестник на импресионистите и реалистите.

Веласкес е майстор в използването на артистичната техника киароскуро – на италиански Chiaroscuro, или в превод „светлосянка“, за да създаде големи контрасти. Композицията за Веласкес е стратегически инструмент за управление на вниманието на зрителя от гледна точка на собствените му идеи. За тази цел той често използва диагонални и хоризонтални линии и сложни фокусни точки, за да насочи погледа на наблюдателя към най-важната фигура.

Шедьовърът на Веласкес „Las Meninas“ | („Менините“) е картина от 1656 г. Нейната сложна и загадъчна композиция поражда въпроси за реалността и илюзията и създава несигурна връзка между зрителя и изобразените фигури. Поради тези сложности „Las Meninas“ е едно от най-анализираните произведения в западната живопис.

Картината показва голяма стая в Мадридския кралски двор по време на управлението на испанския крал Филип IV и представя няколко фигури, изобразени според някои коментатори сякаш в моментна снимка. Някои гледат от платното към зрителя, а други си взаимодействат помежду си. Младата инфанта Маргарита е заобиколена от антуража си от своите придворни дами, охранител, две джуджета и куче. Точно зад тях Веласкес изобразява себе си, застанал като че ли извън фокуса на картината. Едновременно с това в огледалото се виждат отразени образите на краля и кралицата, които изглеждат сякаш поставени извън пространството на картината в позиция, подобна на тази на зрителя, въпреки че някои учени спекулират, че изображението им е отражение от друга картина на Веласкес – по един парадоксален начин това също би могло да бъде вярно. Едновременно с това са изобразени още две картини, които в действителност са част от кралската колекция – „Палас и Арханта“ на Рубенс и „Сватбата на Арнолфини“ на Ван Ейк.

Тълкуванията на тази картина са толкова много именно заради сложната и загадъчна композиция. Тя като че ли придърпва самия зрител в своето пространство, изобразявайки не просто един свят и неговото отражение, а поставяйки въпроса за това кое е илюзия и кое реално, и дали ние не се намираме единствено в отражението на един паралелен свят. Днес сме свидетели на множество репрезентации на тази модернистична идея, прокарана не само в изкуството, но и в науката и концепциите за мултивселената. Не е случайно, че през 1966 г. – 310 години по-късно, Фуко написва „Думите и нещата“ (преведена на английски като „Редът на нещата“), който труд започва с пространен анализ именно на „Las Meninas“, която със своята сложност и комплексен аранжимент го вдъхновява да изкаже тезата си, че всяко време притежава своите собствени условия, за да конструира това, което се смята за приемливо.

Веласкес обаче ни показва как чувствителността на един художник може да изпревари няколко епохи и множество научни изследвания.

 

Източник -Автор-Алина Берг

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.