Ебру е вековна традиция, предавана от поколение на поколение, която улавя момента, в който рисуващият става едно с цветовете, водата и Вселената. Това е характерен жанр водно изкуство, чрез което се създават нестандартни, хипнотизиращи произведения – особено популярно е в Турция и Централна Азия. Картините се изработват с помощта на натурални бои, специален разтвор и набор от различни инструменти. Подобно на печата, произведенията на изкуството, направени с ебру техниката, се създават чрез прехвърляне на дизайни, модели и мотиви върху листове хартия, плат и други повърхности.
Историята на Ебру – Думата ebru (облак, облачно) или abru (водна повърхност) означава на турски техника за рисуване върху водна повърхност и прехвърляне на създаденото цветно изображение върху хартия/плат. Техниката е използвана и за покриване на някои ръкописи и други свещени книги.
Според историци и изкуствоведи ебру се заражда на територията на Туркестан (исторически регион в Азия), след това стига до Иран, а по-късно и до Анадола. В по-късен период търговци, дипломати и пътници, които идват в Анадола, донасят нестандартното изкуство и в Европа. През следващите столетия на модерните времена, то се използва широко в Италия, Германия, Франция и Англия. В Турция красивата техника се радва на голяма популярност и до днес – почти във всеки по-голям град и регион на страната има творчески курсове по ебру.
Техниката – Специфичната техника се състои в прецизно разпръскване на цветове в специална вана с вода, в която се разтваря растителна смола позната с името китре (може да се добие от тревистото растение орлови нокти, намиращо се в почти всички части на Турция, в Иран, както и в други азиатски страни). Чрез тази смола течността става лепкава и плътна, а с различните четки и инструменти, майсторът оформя разнообразни форми и мотиви.
Боите се създават от артиста като се използват минерални цветове от цветни камъни, пръст и някои растения. Много видове почви могат първо да бъдат превърнати в кал, след което да бъдат филтрирани и смачкани, за да се образува боя. Боите се смилат на фин прах като се раздробяват върху мрамор със специално оформен хаван. Всяко от тези прахообразни багрила се поставя в отделен стъклен буркан, към който се прибавят малко количество вода и пет до десет капки жлъчен секрет от добитък – много важна съставка, която помага да се предотврати смесването на багрилата, за фиксирането им върху хартията, за получаването на различни нюанси от един и същи цвят и разнообразни размери на мотивите.
Четките се правят от розов храст (предпочитан материал, защото предотвратява мухъл) и конски косъм. Четки с различна дебелина и дължина позволяват прилагането и контрола на боята.
Ваните трябва да бъдат изработени от борова дървесина, цинк или галванизиран метал – обикновено са с размер 35 на 50 сантиметра или 17,5 на 25 сантиметра, по-голям от размера на хартията, за да се компенсира дилатацията (разширяването на хартията, когато е мокра). Тези специални резервоари имат дълбочина от около 5-6 сантиметра.
Водата трябва да бъде без съдържание на калций, за да се избегне избледняване и без озон, за да предпази смолата, която се добавя, от разпенване и влошаване. Дестилираната вода е идеална за прилагане на техниката (в по-старите времена майсторите дори са предпочитали дъждовна вода).
Хартия – Ебру техниката може да се извършва на всички видове хартия, плат, дърво, фурнири, керамика и стъкло, като се използват само минерални багрила без добавки. Но идеалната хартия е тази, която е ръчно изработена, има висока абсорбционна способност и е без киселина. Поради рядкостта и високата цена на такава хартия, тя не се препоръчва за начинаещи. Може да се използва всякакъв вид нелъскава хартия.
Чрез внимателно полагане на хартията върху ваната, плаващата картина върху нея лесно се прехвърля върху чистата повърхност. За да се получат красиви резултати от ебру, човек трябва да има лека ръка, изискан вкус и открит ум към неочакваните модели, образуващи се във водата. Търпението и доброто познаване на традиционната култура са характерни за майсторите. След като листът се отстрани от течността, той се оставя да изсъхне добре.
Трябва да се има предвид, че ебру е трудно, изискващо голямо търпение внимание и усет изкуство – макар на пръв поглед да изглежда лесно. При него няма как да се знае точно каква рисунка ще се получи, шарките и мотивите винаги са неповторими, впечатляващи и уникални. Невъзможно е едно и също ебру да бъде направено два пъти.
Ебру майстори – Не е възможно да се установи с точност кои са били първите артисти, използвали нестандартната техника. Все пак първият художник, чието име се посочва като майстор върху водната повърхност, е Хатиб Мехмет Ефенди, живял в Истанбул през първите години на XVIII век. Най-старото запазено ебру е от 1554 г. , а най-старият труд за ебру на турски език е от 1615 г. – малката книга „Тертиб-и Рисале-и Ебри“. Любопитен факт е, че ебру е било по-скоро анонимно изкуство, което не съдържа подписа на своя създател. Имената на майсторите, създаващи красивите произведения, преди 20-ти век достигнали до наши дни, са твърде малко.
Ебру изкуството набира все по-голяма популярност в световен мащаб и на много места се провеждат творчески курсове и работилници, където все повече хора могат да се докоснат до нестандартната техника, да опознаят една различна култура, да се слеят с цветовете и да дадат воля на въображението и емоциите си, рисувайки.
Източник-
