Звездна нощ (на нидерландски: De sterrennacht) е картина на холандския художник Винсент ван Гог, нарисувана през юни 1889. От 1941 се съхранява в Музея за съвременно изкуство (MoMA) в Ню Йорк. Картината е често репродуцирана.
„Звездна нощ“ не е първият опит на Ван Гог да изобрази нощно небе. През 1888 г. в Арл, той рисува „Звездна нощ над Рона“. Той иска да изобрази звездна нощ като пример на силата на въображението, което може да създаде по-удивителна природа, от тази, която можем да възприемем в реалния свят. В едно от писмата си описва сюжета на бъдещата картина като звездна нощ с кипариси и, вероятно над поле с пшеница. Картината е рисувана в Сен-Реми, където художника се лекува по това време. В началото на юни той пише на брат си Тео, че „видял пейзажа през прозореца доста преди изгрев и нямало нищо освен зорницата, която изглеждала много голяма“.[1]. Изследователите установяват, че по това време в Прованс действително Венера се виждала в най-ярката си светлина.
Непосредствено над геометричния център на картината е изрисувано едно спираловидно образувание, чието естество остава предмет на дискусия, извън неговия естетически ефект, който е несъмнен. Тълкуванията се поделят между намиране на някакъв нефигуративен замисъл, бил той експресионистки или дори мистически[2] и по-натуралситични обяснения. Алберт Бойме и др. предполагат, че ван Гог е бил впечатлен от илюстрациите, съпровождащи откриваните тогава спираловидни мъглявини.[3][4] Склонността му да рисува звездите с увеличен мащаб би намерила продължение и в изобразяването на астрономически обект, макар той да е невидим с невъоръжено око. Тъй като подобни завихряния има и в други картини, алтернативно обяснение ги свързва с мистрала, характерният за Прованс вятър, който изчиства небето и прави колорита на пейзажите там особено контрастен. В подобна насока критикът М. Бейли изтъква, че ван Гог е бил силно впечатлен от Голямата вълна на Хокусай и е транспонирал нейната структура във въздуха.[5]
