Кавалетно изкуство

Кавалетно изкуство (на италианскиcavalletto – триножник, статив) е изкуство, което не е свързано по функционален или органически начин с околната архитектурна среда, а се изразява в преносими творби със самостоятелно декоративно предназначение. Най-ярък представител е кавалетната живопис, при която картините се рисуват на платна, опънати върху рамки, поставени на стативи и преносими за разлика от други художествени творби като стенописифрескистъклописи.

Кавалетното изкуство се развива през XV и XVI век по времето на Ренесанса, а в България през Възраждането – XIX век. Предпоставки за разцвета му са както тенденцията към превръщането на произведенията на изкуството в стоки за индивидуално потребление, така и развитието на отделните жанрове и техники на рисуване. Кавалетното изкуство е свързано с практиката на пленеризма, при който художникът рисува под открито небе сред природата.

Източник

Кавалетно изкуство Архиви • PetarZlatkov.comPetarZlatkov.com

Кавалетно изкуство • PetarZlatkov.comPetarZlatkov.com

Кавалетно изкуство • PetarZlatkov.comPetarZlatkov.com

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.