Карло Колоди

Карло Лоренцини (на италиански: Carlo Lorenzini), по-известен с псевдонима си Карло Колоди (на италиански: Carlo Collodi), е световноизвестен италиански детски писател и журналист.

Карло Лоренцини e роден на 24 ноември 1826 г. във Флоренция, Италия. Баща му, Доменико Лоренцини, е готвач, а майка му, Анджолина Орзали, работи като домашна прислужница.^[1]

Автор на книгата „Приключенията на Пинокио“, която започва да излиза в подлистник към „Детски вестник“ на 7 юли 1881 година. Взима творческото си име Колоди (Collodi) от родното място на майка си.

По време на войните за независимост на Италия през 1848 и 1860 г., той служи като доброволец в тосканската армия. За интереса му към политиката свидетелстват ранните му литературни творби, както и основаването на сатиричния вестник „Il Lampione“. Въпреки наложената му цензура през 1849 г., вестникът отново се появява през май 1860 г.

Pinocchio от Енрико Мацанти (1852–1910) – първия илюстратор (1883) на Приключенията на Пинокио.

Лоренцини става популярен още през 1856 г. с романа си „In vapore“, като паралелно с това развива активна журналистическа дейност и в други политически вестници като „Il Fanfulla“. По същото време той започва работа в Комисията по цензурата на театъра и написва няколко сатирични скеча и истории, сред които „Macchiette“ (1880), „Occhi e nasi“ (1881), „Storie allegre“ (1887).

През 1875 г. Карло Лоренцини прави първите си опити в детската литература, превеждайки приказките на известния френския писател Шарл Перо. Една година по-късно Колоди написва „Giannettino“, „Minuzzolo“ и „Il viaggio per l’Italia di Giannettino“ – поредица, която представя обединяването на Италия през призмата на ироничните мисли и действия на главния герой Giannettino.

Лоренцини е очарован от идеята да използва мили и добродушни, но в същото време мошенически персонажи при изразяването на собствените си убеждения, използвайки алегории. През 1880 г. той започва да пише „Storia di un burattino“ („The story of a marionette“), наречена също така „Приключенията на Пинокио“, публикувайки я като подлистник в първия детски вестник в Италия – „Il Giornale dei Bambini“.

Карло Колоди умира, без да подозира, че неговите произведения ще го направят световноизвестен. По подобие на алегорията в историята на най-известния му герой, Пинокио накрая заживява свой собствен живот, отделен от този на своя автор.

Карло Лоренцини умира във Флоренция на 26 октомври 1890 г. Погребан е в базиликата „San Miniato al Monte“.