Николай Василевич Неврев, /на руски Никола́й Васи́льевич Не́врев/, роден през 1830 г. в Москва, починал на 3/16 май в Могильовска губерния е руски исторически и жанров художник, един от най-ярките представители на Обществото на передвижниците.
Неврев е исторически и жанров живописец, роден през 1830. Учи в годините 1850 – 1855 в Московското училище по живопис и скулптура. При завършването на това заведение получава званието „свободен художник“.
Живеейки постоянно в Москва, първоначално рисува портрети, а след това сцени от руския народен бит, а в края на Живота си, от средата на седемдесетте години на деветнадесети век нататък, започва да изобразява предимно сюжети от отечествената история.
Най-известни творби
През 1881 г. постъпва в Обществото на передвижниците.
Главните му творби са: „Панихида на селското гробище“ /1865/, „Из близкото минало“ (1866, „Държавна Третяковска галерия“), „Наследството на чиновника“, „Странник сред търговско семейство“, „Войвода“ (по поемата на Мицкевич), „Две другарки“, „Разделяне на наследството“ (1889, в „Третяковската галерия“ в Москва), „Сватосване“ (1889).
Исторически сюжети
Сред историческите му произведения за най-значими се считат „Княз Роман Галицкий и папските посланици“, „Дмитрий Самозванец при Вишневски“ (1881, намира се в Третяковската галерия), „Представянето на Ксения Годунова пред Лъжедмитрий“ (1882), „Захар Ляпунов и Василий Шуйский“ (1886), „Патриарх Никон пред съда“ (1885), „Ярослав Мъдри изпраща дъщеря си Анна като невеста на френския крал Анри І“ (1888).
Последни години
Последните си години Неврев живее в бедност. На седемдесет и четири годишна възраст той се застрелва от отчаяние в своето имение Лисковщина в Могильовска губерния.
