Снежана ГАЛЧЕВА
председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго
НОВАТА КНИГА НА ЛЮДМИЛА КАЛОЯНОВА –
ОТ ЕЗИЧЕСКАТА МИСТИКА ДО СВЕТОСТТА НА ОЛТАРА
Казват, че няма нищо случайно в живота ни. Всичко се появява в точното време, по подходящия начин и на правилното място. Това няма как да не се отнася и за появата на най-новата книга на д-р Людмила Калоянова „Между лавъра и кръста“ – уникално и задълбочено изследване на един древен град, съхранил и днес мистика и духовност. Созопол. Дългогодишният труд на авторката вече е на книжния пазар, а само след броени дни ще се появи и на щандовете за книги, които ще се представят по време на годишния фестивал на изкуствата в града – „Аполония-2020“. Тук в началото на месец септември отново ще си дадат среща почитатели на слово, музика, театър, изобразително изкуство, за да усетят духа на фестивалните дни, които винаги са били част от магията на Созопол. Защото той не е само населено място и курорт, Созопол е усещане, което се ражда в сърцето и душата и за него трябва да има специално място там. За да бъде винаги живо. Енергийното присъствие на древни отломки, християнски светини и модерна съвременност в града създават една неповторима атмосфера, която кара хората да вървят по тесните калдаръмени улички, за които казват, че са запазени от древността, и да искат да уловят незримото – напоено във въздуха и във всяка педя земя на стария град, съхранила паметта на времето. Особено късно вечер, когато градът заспива, а морето притихва, отпуснато в прегръдките на нощта. Когато светлината от звездите се заиграва с бавния ритъм на вълните, а небето докосва хоризонта. Свобода, простор и необятност. И тогава пространство и време се сливат, границите изчезват и остава само усещането за вечност… Притихваме и се сливаме с нея, за да усетим духа на предците си. Книгата на д-р Людмила Калоянова ни обогатява не само с исторически познания и факти, които говорят за религиозна приемственост и взаимодействие между езичество и християнство в един географски отрязък, но и с философията за вечното движение, за промяната, за развитието. Не само между епохи, но и между поколения и личности. За да ги има днес тези, които пазят традиции и спомени и правят града уникален и неповторим. И да го съхранят за тези след тях.
Предлагам едно интервю с авторката на книгата, родена и израснала в Созопол, в което да надникнем малко зад завесата…
Снежана Галчева
С.Г.: Здравей, Людмила! Само преди броени дни книжният пазар се обогати с едно уникално издание – „Между лавъра и кръста“. Това е мащабното ти научно изследване за Созопол – от Милетските ойкисти, основали Аполония Понтика, през подема на античния град в Средновековието, до наши дни. Един задълбочен аналитичен труд, който ни запознава с история, етнография, религия и митология. Колко време ти отне написването на тази книга?
Л.К.: Когато започнах работа върху книгата си за Созопол, дългогодишен мой проект, за който съм се готвила несъзнателно сигурно от самото си детство, не предполагах, че ще ми отнеме толкова време. Работила съм, с прекъсвания, близо 4 години върху тази книга, с която осъществих моя отдавнашна мечта.
С.Г.: От няколко десетилетия усилено се популяризира уникалното и богато наследство от антични артефакти и раннохристиянски паметници в града. Кои са обстоятелствата и фактите, които го правят един от най-значимите политически и духовни центрове през вековете и толкова уникален днес?
Л.К.: Три са основните характеристики и особености, които определят посоката на икономическото и културно развитие на древна Аполония – практицизма на милетските колонизатори, религиозният синкретизъм, който се налага в колонията и влиянието на тракийския орфизъм. На първо място трябва да се споменат особеностите на гръцката колонизационна практика, различаваща се коренно от модерния европейски империализъм, който предполага отношения на неравнопоставеност между държавите и колонизираните от тях територии. Днес изследователите използват термини като „middle ground” или „културна осмоза“, когато описват отношенията между гръцките заселници и местното население от колонизираните земи. Аграрните и институционални разлики между ойкисти и местни пораждат разнообразие от икономически възможности, от които се възползват и двете страни. Няма да е пресилено да се каже, че милетчани, които се отличавали с особено практичен дух, и които в книгата си наричам „гръцките антиколонизатори“, провеждали „отворена“ политика на добре премислен икономически, политически и културен обмен със местните, които държали в ръцете си производството и добива на метал. Благодарение на тези отношения между „колонизатори“ и „колонизирани“ рудодобивната индустрия процъфтява и древна Аполония се превръща в един от най-големите рудодобивни центрове на древния елински свят. Ярко проявление на взаимопроникване между полис и етнос бил и религиозният синкретизъм. Гърците били впечатлени от ювелирните умения на траките и особено от уникалните им лечителски способности. За двупосочността на културната обмяна говори недвусмислено фактът, че ойкистите нарекли своето върховно божество Аполон Иатрос, т. е. „Лечител“, титла, нетипична за града-майка Милет. Едно от чудесата на новото селище, 13-метровата статуя на Бога Лечител, създадена от големия атински скулпор Каламис, разнася славата на града из целия древен свят. Тракийските орфически вярвания, които функционирали като част от тази уникална синкретична култура, се превръщат по-късно в основни катализатори на ранната християнизация в гръцките колонии по Западния Понт, включително Аполония. Нейната икономическата и културна значимост обясняват защо колонията става важна стратегическа цел и част от аспирациите на Константинопол в процеса на християнизиране, когато ще се осъществи и големият „сблъсък на гигантите“ – Аполон Иатрос срещу Йоан Кръстител.
С.Г.: За да проследиш историческото развитие на две ери – преди и след Христа, ти се позоваваш и на древногръцките легенди, които познаваш детайлно. В тях основна роля има женското начало като водеща сила. Какво е мястото на жената във вечното движение на Космоса, чието послание е непрекъснатата промяна?
Л.К.: Женското начало било символ на фертилност, а жените изпълнявали ритуалните действия по време на специални тържества или фестивали, посветени на плодородието. През 6-4 век пр. Хр. на нос Скамни в древна Аполония е съществувало голямо светилище на Деметра и дъщеря ѝ Персефона, което е функционирало като скално-култов комплекс, най-вече по време на октомврийските празненства, наречени Тесмофории, когато празнуващите чествали завръщането на Персефона от подземното царство на Хадес и молели майка ѝ Деметра за добра реколта. Макар и политически маргинализирани, жените били главни действащи лица в този паганистичен ритуал на плодовитостта, който ги отъждествявал с плодородието на майката-земя. Тук е интересно да се отбележи, че право на участие в ритуалите имали само омъжени жени със статут на свободни граждани. Тесмофориите съвпадат в хореографската си ритуалност с празниците, посветени на Великата Богиня майка Кибела, по време на които обекти с форма на фалос били оставяни в специално издълбани ями („мегарон“), често обитавани от змии и отъждествявани с утробата на Богинята майка, за да оплодят Кибела и осигурят плодородие и фертилност. Специално избрани за целта жени се спускали в пещерите и донасяли на повърхността изгнилите остатъци от вътрешността на „мегарон“, обикновено модели на змии и фалоси, направени от тесто, които после били смесвани с жито и поставяни върху ритуални олтари. Доказателство за това, че подобни ритуали, в които жените играели основна роля, са били обичайна практика в гръцките колонии, включително Аполония Понтика, представлява фактът, че и до днес по Южното Черноморие култът към св. Марина, превърнала се в християнската двойница на Кибела, е отъждествяван с вярвания, свързани с пещери и изключителната им лековита сила.
С.Г.: В книгата си задълбочено изследваш и проследяваш символното значение на ритуални действия от древногръцки фестивални празненства, както и раннохристиянските религиозни традиции. При това „комплексно наслагване на паганистични и християнски елементи“ има ли някаква конкретна приемственост днес в живота на хората от този регион?
Л.К.: Драстичен е примерът със св. Марина, за която вече споменах. Скалните пещери и змиите, с които е представяна, са ясна индикация за връзката между християнската светица и езическия ѝ първообраз Кибела, която била особено популярна в древна Аполония. От хилядолетия св. Марина, или както е наричана „висията на змиите“, се радва на особено уважение в Странджанския регион, където е почитана като покровителка на плодовитостта и семейството. Според местните поверия св. Марина лекува от безплодие и дарява с деца чрез силата на лековитата си вода. Затова много от църквите и параклисите, които носят нейното име, са построени на места с лековити води, а светилищата ѝ се състоят от малък параклис и лечебен извор или аязмо. В Странджа тези светилища се намират обикновено в дълбоки пещери или долове, като пътят до тях предполага дълго и продължително слизане „надолу“, така както диктува и древногръцкият обичай на слизане в „мегара“, типичен за ритуалите, посветени на Кибела и тайнството на оплождането. С една от най-известните пещери-светилища на св. Марина до село Сливарово е свързана древна традиция, при която на входа на пещерата се поставят тенекии или сребърни изображения на болния орган, тъй като според поверието това е начинът болният да се излекува напълно.
С.Г.: Пишеш, че по време на мисионерските си пътешествия Св. Ап. Андрей Първозвани е посетил древна Аполония. Има ли основания да се предполага, че е основал и първата християнска общност там?
Л.К.: Знае се, че през първата половина на 1 век апостол Андрей Първозвани лично ръкополага апостол Стахий за епископ на Византион, който след потеглянето на Андрей към земите на Скития го наследява на патриаршеския престол. Затова не е изключено да се предположи, че апостол Андрей е основал първата християнска общност и е ръкоположил лично първия епископ на Аполония, както е направил това със Стахий във Византион или Амплий в Одесос. Няма писмени източници, които предлагат дирекно доказателство за това, но ако апостол Андрей е бил във Византион и Одесос, той е минал и през Аполония. По всяка вероятност християнската общност в града е създадена непосредствено след или по време на посещението на апостол Андрей в Аполония като част от мисионерските му пътувания по Западния Понт. Това, което знаем със сигурност е, че в края на 2 век Аполонийската епархия е част от действащата епископия в Деултум, оглавявана от епископ Елий Публий, за което съществуват запазени писмени свидетелства, включително и от бащата на църковната история Евсевий Кесарийски.
С.Г.: Като истинска наследничка на древни родове, пренесли културата на няколко исторически епохи, какво ще ни кажеш за магията на днешния Созопол?
Л.К.: Надявам се, че в книгата си съм разкрила някои от тайните на Созопол, докато съм преоткривала любовта си към родния град. Магичното му великолепие и енигматична история са непресекващ извор на вдъхновение за всеки, чието сърце е отворено за красотата. Напуснала съм Созопол преди повече от 30 години, но винаги съм била негов духовен гражданин. Тази любов съм предала на дъщеря си – тя живее в далечен Ню Йорк, но познава всяко кътче на Созопол, и ще разказва за него и хората му на своята дъщеря, която, надявам се, един ден ще може да прочета моята книга.
