Албрехт Дюрер – германски художник, математик и изкуствовед. Още в ранна възраст той става известен в Европа със своите печатани гравюри, а днес е смятан за най-видният художник на Северния Ренесанс. Сред най-известните му работи са поредицата гравюри „Апокалипсис“, „Рицарят, дяволът и смъртта“, „Свети Йероним“ и „Меланхолия I“ или портрета на старата му майка два месеца преди смъртта ѝ (1514), който е първият точен портрет на смъртно болен човек.
Дюрер, добре запознат с изкуството на Италианския Ренесанс и хуманизма, става един от първите художници, въвели класическите мотиви в изкуството на север от Алпите. Мястото му на ключова фигура в Северния Ренесанс се утвърждава и от неговите трактати, излагащи вижданията му за математиката, перспективата и идеалните пропорции.
Дюрер като математик
Но “математикът” сред творците за своето време е бил безспорно Албрехт Дюрер. Той се сдобива през 1507 година с екземпляр от първото издание на преведената на латински “Елементи” на Евклид. Натоварен е също от император Максимилиан да помага на придворния астроном Йоханес Стьоберер да създаде карта на земното полукълбо. Неговата гравюра “Меланхолия I” съдържа няколко математически загатвания, една от които е изобразеният магически квадрат, чиито редове, колони и диагонали съдържат сумата 34 и който съдържа в своите две долни полета годината на създаване – 1514.
Написва първата математическа книга на немски език, съдържаща много нови и значими открития.
Анализ на творбата
1. Име и Светлина
Първите два символа в картината на които ще се спра са името на творбата и светлината, които както виждате са ситуирани в небето в горната част на картината.
Думата меланхолия е с гръцки произход и представлява вид човешко настроение; В миналото, още от 5-4 век пр. Хр. в писания на Хипократ е описвано като болестно състояние; Според старата Хипократова теория за четирите темперамента, меланхолията произлиза от нарушаване на равновесието в човешката душа; В композицията виждаме пряка кореспонденция със светлината, като антипод на това нарушено равновесие на човешката душа; Светлината е символ, който може да бъде тълкуван в много посоки, а конкретно в тази композиция тя защитава своето место като олицетворение на човешкото състояние противоположно на меланхолията; Може да бъде развита и хипотеза свързана със съществуването на два паралелни свята – профанският /непросветеният/ свят потънал в тъма и обзет от меланхолия и масонският /просветеният/ свят огрян от светлината.
Разглеждайки нататък символите във картината предварително изострям вашето внимание на част от философията заложена в картината според мен. Тя е въплътена в поредицата от символи отразяващи човешкият живот, който се състои от тъмнина и светлина. Трудности и успехи. Животът и смъртта. Черното и бялото. Тук може да направим аналог с шахматният под. Той е символ, който може да бъде сравнен с всеки един човешки живот съпътстван от светли и тъмни периоди. С борбата между доброто и злото преплетени в едно, като еманация на един живот. Позволявам си да цитирам А. Пайк – „Подът, с редуващи се бели и черни цветове, символизира, съзнателно или не, Доброто и Злото, като принципи в египетската и персийската верую. Това е борбата на Михаил с Дявола, на боговете и титаните, между Балдер и Лок; борбата на светлината и сянката, която е тъмнина; Денят и Нощта; Свобода и Деспотизъм; религиозна свобода и тираничните догми на църквата, която мисли за своите поклонници и чиито първосвещеник заявява, че е непогрешим и решенията на неговите събори съставят евангелия.“ – А. Пайк, Морал и Догма.
2. Образът на ангела и демона
Разглеждайки поредицата от двойки символи, следващата такива са образите на ангела и демона, въплътен в камъка. Тук отново се срещаме с борбата на доброто и злото съпътстваща живота на всеки един. Навярно всеки един човек има свой ангел хранител, както и свой демон. Навярно всеки един от нас има свой вътрешен душевен дуел, между ангел и демон. Аз считам, че победата над демона , трябва да премине, чрез познанието, чрез духовното израстване над предразсъдъците и тесногръдието, чрез стремежът към светлината. Печелейки тази битка всеки един може да бъде полезен на заобикалящият го свят, съзнателно или не с поведението си изградено от своя вътрешен прав ъгъл на действие.
3. Образът на майката и кучето
Следващата двойка символи предмет на анализ на творбата са образите на майката и кучето. Тук според мен Дюрер ни изправя пред живота и смъртта. Образът на майката, е олицетворение на живота. Жената майка поставя началото на всеки един човешки живот. Другата страна на живот е смъртта. Тя е изобразена, чрез кучето. Казвам изобразена чрез кучето, визирайки древно египетският бог Анубис. Анубис е бог на смъртта, а също и на отвъдният свят. Според древните египтяни той съпровожда душите през тъмнината в египетската. Той е олицетворение, както на смъртта така и на отвъдният живот, в ролята му на пазител на мъртвите. Богът Анубис е онагледяван от египтяните с човешко тяло и глава на куче. Можем да разсъждаваме в посока, подсказана ни от автора, че животът както свършва, така и продължава може би в друг свят, различен от нашият. Присъствието на кучето би могло да бъде разглеждано, като своеобразен намек от автора за съществуването на живот след смъртта. Внушението му за това съществуване е повод да разгледаме и момента в който се окажем на прага на земният си престой. Момента в който трябва да си дадем цялостта оценка на изминатият път.
4. Пясъчният часовник и везната
Кратко развитие на тази идея отбелязвам и в присъствието на следващата композиция от символи – пясъчният часовник и везната. Тук пясъчният часовник може да бъде припознат като времето на човешкият живот. В неговият край идва и равносметката за стореното през годините назад. Тази равносметка е изразена според мен чрез везната. Тя символизира действията на всеки един – добри и лоши. Измерени чрез разбирането на всеки един за добро и лошо. Тук отново откриваме срещата между доброто и злото, като част от живота на човека и кое ще натежи на везната. Идеята на Дюрер в случая би могла да бъде тълкувана във връзка с мисълта в действията ни по отношение на това как живеем и как трябва да живеем, преди да дойде времето за равносметка.
5. Камъкът и стълбата
Камъкът и стълбата са следващата двойка символи предмет на съждение. Тези символи така композирани – камъкът като препятствие пред стълбата, могат да бъдат разгледани от различни посоки. Камъкът олицетворява трудностите в живота. Препятствието което трябва да преодолее всеки един. Стълбата е възможността след препятствието. Тя е пътя, който се открива пред нас след като си обработил своя камък. Не случайно според мен образът на демона е вграден в камъка. Изглаждайки и оформяйки камъка с инструментите всеки един оформя своя вътрешен свят. Печели своята вътрешна битка с демона и тръгва по пътя към светлината. Както виждаме внушението на автора изправя поколенията пред възможността да срещнат камък по пътя си. Камък, който първоначално е груб и неогладен. С времето и с подходящите инструменти, този камък се обработва, дотогава докато стане правилен и огладен. Справяйки се с тази задача, каменоделеца получава възможност да върви нагоре по стълбата на самоусъвършенстването.
6. Квадратът на картината
Квадратът на картината е наречен още магическият квадрат на Дюрер. Въпреки, че първоначалният вариант е създаден от Хенрих Корнелиус Агрипа фон Нетсхайм, магическият квадрат е получил разпознаваемост, като квадратът на Дюрер. Само като кратка фактология ще спомена че Агрипа, както е популярен е съвременник на Дюрер. Той е немски философ, теолог, кабалист, астролог и алхимик. Един от най-известните и значими окултисти на Ренесанса. Най-значимото и известно произведение на Агрипа е неговата “Окултна философия” . Съчинението на Агрипа представлява сборник по окултизъм, който съдържа знание за древната философия и метафизика. Застъпени са човешките тяло, душа и дух, ангелите и боговете, числата, същността и връзката между човека, света и Бог. Числата в неговият квадрат са различни като комбинация, но като същност идеята е аналогична, а тя е че сборът на всеки ред и колона, както и на двата диагонала е равен на 34. Тук могат да бъдат направени много детайлни анализи свързани с подредбата и комбинациите между числата но на тях аз няма да се спирам. Единственият анализ върху който ще насоча вниманието Ви е свързан със редуването на четни и нечетни числа в отделните редове и колони. Тук можем да съзрем от моя гледна точка още една алюзия с черно белите квадрати на шахматният под и едно поредно завоалирано послание от автора свързано с тази поредица от черно и бяло.
7. От долу нагоре
Разглеждайки в такава хронология символите на творбата от горе на долу, може да направим и друго съждение. Обръщайки реда на последователността на анализа на символите не отгоре надолу, а от долу нагоре. Откриваме аналогията с изкуството на древните майстори, които са разполагали своите градежи долу на земята съответстващи с разположението на небесните тела или „каквото е горе такова и долу”. Връщайки се отново към картината на Дюрер отбелязваме наличието на двете полярности черно и бяло придружени с всичките възможни философски съждения, както на земята така и на небето. Ако приемем след гореизложеното, че Дюрер внушава съществуването на земно и неземно битие и съзнание, като възможна хипотеза се налага виждането на Дюрер, за наличието на сблъсъка между доброто и злото, както на земята така и на небето. Това знаем е една хипотеза съпътствала живота и ръководела действията на хората от древността до наши дни.
