Иво Хаджимишев

Иво Михайлов Хаджимишев е български художник-фотограф и журналист.

Иво Хаджимишев е роден в София на 12 септември 1950 г. в семейството на потомствени интелектуалци. Син е на оперния режисьор Михаил Хаджимишев и сценографа Ани Хаджимишева. Неговият дядо – дипломатът Панчо Хаджимишев, 17 години е пълномощен министър в ЛондонРим и Атина,[2]. В Париж той се е запознал с Панзи Браун, дъщеря на американския индустриалец Томас Браун[3], която имала трайни художествени интереси.[4]

От 1969 г. Иво Хаджимишев се занимава професионално с фотография, като 1973 г. е художник-фотограф към Комитета за изкуство и култура. През 1975 г. завършва Колеж по изкуствата „Bournemouth and Pool College of Arts“Великобритания със специалност фотография. Същата година става член на британската Кралска фотографска асоциация.

През периода 1975-1989 г. Хаджимишиев работи като фоторедактор в сп. „Отечество“, а след промените става сътрудник на Асошиейтед Прес. През 1991 г. е съосновател на „Фомус“ ООД – официален дистрибутор на Кодак за България и консултант „Професионални продукти“ във фирмата. През 1995 г. е съосновател на в. „Сега“, където е билдредактор до 1999 г. и политически коментатор до 2000 г.[5] През периода 1999-2003 г. е фоторедактор на сп. „Жената днес“ и сп. „Наш дом“. През 1996 г. става съучредител на Българско фотографско сдружение (БФС). От 2000 г. е председател на Сдружението и член на журито в ежегодния конкурс „Канон – снимка на годината“. От 2003 г. Хаджимишев завежда отдел „Артистична фотография“ в Национална художествена галерия.[6]

Иво Хаджимишев е съпруг на българската преводачка, редакторка и създателка на книжарница „Нисим“ Бояна Петрова (1948-2017), дъщеря на писателя Валери Петров.

Принадлежност към Държавна сигурност

С решение на Комисия по досиетата от 25.10.2016 г. Хаджимишиев е разкрит като секретен сътрудник – агент на Държавна сигурност (ДС) в периода 1975-? г., известен под псевдонима „Невена“.[5] Сътрудничеството е осъществявано към ВГУ-ІІ-ІV на ДС. Работното му дело е от 8 тома, като комисията е установила собственоръчно написани от него агентурни сведения. През 1990 година има писмо с искане „да бъдат заличени от всички картотеки данните за агент „Невена“. В качеството си на агент, Хаджимишиев е събирал и давал сведения за писателя Георги Марков, за византолога, историк и дипломат Стивън Рънсиман и за Петър Увалиев. В информациите му предавани на ДС се срещат още имената на Валери ПетровНиколай ХайтовНевена КокановаМиряна БашеваЛюдмила ЖивковаАлександър ФолЛюбомир ЛевчевПантелей ЗаревСт. Ц. ДаскаловАнгел БалевскиТома ТомовРобърт Максуел и др. Сред споменаваните в неговите донесения, освен родителите му и тъстът му, присъства и собствената му съпруга Бояна Петрова.[7][8]

Изложби

Иво Хаджимишев е автор на над 20 самостоятелни колекции от фотографии и фотоесета, представени предимно в чужбина: АнглияАвстрияХоландияФранцияИталияЛитваПолшаНигерияУнгарияМексикоСАЩ. Подарил е свои авторски колекции на университетите в Лийдс (Великобритания); Лайден (Холандия); Пиза (Италия) и на Музея на фотографията в Литва.

Първата му изложба е показана през 1974 г. в залите на Кралската фотографска асоциация, Великобритания. През 2000 г. нарежда серия портрети в изложба, наречена „България – земя на мир и толерантност“.[9] През 2009 г. се открива изложбата му „Светлописи от Ирландия – Аранските острови“. Експозицията представя фотографии и художествени текстове, вдъхновени от Инишман, Инишмор, Инишир – трите „магически“ острова на запад от бреговете на Ирландия.[10] През 2010 г. във фоайето на Народния театър и на фестивала „Аполония“ показва изложбата „Образи незаличими“ – снимки от началото до средата на 20 век, които Хаджимишев намира в сградата на театъра.

Проекти и обществени инициативи

  • 1990 Установява трайни контакти с Катедрата по фотожурналистика в Колумбийския университет в Мисури.
  • 1991,92,93,94 Инициатор на поредица от семинари в България на тема професионална фотожурналистика с лектори от „National Geographic“, „Time“, „Life“, „Washington Post“, „Star Tribune“, „US News and World Report“ и др.
  • 1992, 93, 2003 С негово активно участие за пръв път в България гостуват изданията на фондация „World Press Photo“, чиито експозиции са представени в Националния Дворец на Културата.
  • 1994 Участник в създаването на Първата българска фотографска колекция към Националната художествена галерия (Дарение).
  • 1996 Участник в колекцията „Портретът в българската фотография“ – Национална художествена галерия.
  • 2000 Реализиран българо-холандски проект „Българите – идентичност и толерантност“ – Евро-български културен център, Министерство на културата, София; 2002 Европалия, Белгия.

Публикации

Книги

  • 1982 „България“, албум, 100 цветни и черно-бели илюстрации
  • 1986 „Рилски манастир“
  • 1996 „Рогозенското съкровище“
  • 1998 „Тракийската култура по българските земи“, каталог-албум, 500 стр.

Статии

  • Сво-бо-да-та!. 20 юли 1993 г., 12.20-13.30 ч., програма „Христо Ботев“ на Българско радио – разговор с Николай Колев-Босия, Вежди Рашидов, Иво Хаджимишев. „Литературен вестник“, III, N 30, 2-8 август 1993.
  • За фотожурналистиката. „Българско медиазнание“, 1, 1996.
  • Фотографско бягане на дълги разстояния. Разговор между Иво Хаджимишев и доц. Георги Лозанов по случай десетгодишнината на „ФОМУС“ ООД. „Фото око“, 2001, N 2.
  • „Къщите, лятото, морето… една идея за ваканционно селище“. „Ек“, XII, 2005, N 6. (По повод едноименната изложба на скулптора Павел Койчев, представена в столицата)
  • Възход и упадък на фотографското изображение. „Проблеми на изкуството“, XXXIX, 2006, N 4.
  • 20 години без Михаил Хаджимишев. „Култура“, LI, N 44, 21 декември 2007.

Интервюта

Награди

  • 2009 Награда Аполон Токсофорос [11]
  • 2010 Награда за принос в развитието на интелектуалната собственост [12]

Иво Хаджимишев за своята работа

Сега, като погледна в архива си, виждам галерия от образи на незнайни и невидими българи, които обаче съществуват и за които политиците се сещат само при избори. Но те са канавата, те са хората, които правят нацията. Много съм щастлив, че имах възможност на най-различни места из България да се докосна до тях.

 

 

Източник

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *